Кризите на възрастта  са свързани с осъзнаването на собствената личност, отстояването и и очертаването на нейните граници. Това се случва обикновено през втората или третата година на детето, след това в предучилищна възраст и през пубертета.

През първите две години от живота си детето от ранна възраст натрупва опит, впечатления , елементарни умения – двигателни, речеви, познавателни, социални и игрови, В този период се оформя активната реч, появяват се образните форми на мислене и първичното самоосъзнаване, възниква волевото самоуправление на поведението, става възможно усвояването на елементарни нравствени норми и правила на поведение.

Към третата година настъпва критичен период от живота на детето.

У него се появвява желание да бъде самостоятелно, като в същото време се иска да получи и одобрение от възрастните. Третата година е важна възраст, защото започва оформянето на личността на детето, забелязват се първите прояви на самосъзнание и самооценка.

Отношението на възрастния към детето не винаги съответства на възникналата потребност от самостоятелност, а на тази възраст детето още няма необходимите възможности да действа самостоятелно. Това поражда вътрешен конфликт, и възниква криза в развитието. С прохождането и първите умения за самостоятелно обслужване детето открива, че вече не е толкова безсилно и зависимо. Проявява желание да откривателства и експериментира, което поражда нов етап от развитието, започващ с прословутата ,,криза на третата година” (известна и като ,,детски пубертет”, ,,първо юношество”, ,,ужасната трета година” ).

Симптомите, съпътстващи този период са:

Негативизъм – отрицателна реакция, свързана не толкова със самото действие, колкото с позицията на противопоставяне. Изпробват се възможностите да не се подчинява на чужди желания.

Упоритост – реакция свързана с позицията на собствено мнение. Научават се възможностите да отстоява свои решения. Единствената подбуда е да изпита границите са собствените си възможности.

Опърничавост –насоченост към порядките които трябва да спазва детето. Външните намеси, правила и ограничения се приемат болезнено и се поражда естествена реакция на противопоставяне.

Своеволие – породено от стремежа към самостоятелност, да има свободата да открива и изразява своето мнение.

Подценяване на възрастните – проява на открита агресивност и конфликтност към външните фактори ограничаващи зародилото се желание за експериментиране, пробване, изразяване и пр.

При деца без братя/сестри се споменава и стремеж към деспотизъм

Началото и развитието на ,,детският пубертет” може да стане незабелязано за родителите. Едва с настъпването на агресивната фаза идва изненадата, че установените правила и разбирателство вече не важат. Във възрастовата психология са отделени следните етапи на протичане, като при всяко дете могат да са под различна форма и сила на проява (за някои родители целият период може да мине съвсем незабелязано, докато за други етапа на бунт да продължи с месеци).

Открива се удоволствието да бъдеш себе си

Сблъсък с невъзможността да бъдеш себе си

Бунт, протест

За да избегне страданието от конфликта детето под една или друга форма нагажда своите нови желания спрямо новите изисквания, изграждайки своята личност.

Новопоявилите се възможности (може да избира, да говори, да извършва самостоятелни действия по свое желание, да се налага и т.н.) и новопоявилите се външни изисквания (забрани, наказания, ограничения) изострят липсата на умение за самоконтрол. Детето изпада в конфликт, с който не умее да се справи – то иска тази играчка, но му се скарват че е чужда … и неумеейки да преодолее желанието си, нито пък да приеме поставената бариера… следва естествен порив към бунтарство, (играчката се хвърля, чупи, възрастният се удря и т.н.). Тези сблъсъци зараждат първите качества на личността свързани със самооценката, самочувствието, самоконтрола, волята. Това не са капризи и безсмислени сценки, а порастването на едно дете.

Кризи и избухване

Кризата е гневно избухване, което се проявява, когато детето изгуби контрол. То не винаги е просто проява на невъздържаност – може да бъде и израз на детското разочарование, когато детето не може да се справи умствено или физически за постигането на това, което иска. Кризите са съвършено нормална част от развитието на детето. Те могат да бъдат изтощителни, както за детето, така и за неговите родители, но са жизнено важен отдушник за детското разочарование. Почти винаги се появяват, като инстинктивна реакция към особено разстройваща или разочароваща ситуация, а не е преднамерена проява на раздразнителност и избухливост.

Обикновено в тази възраст кризите продължават около 3 – 4 минути и общо взето отшумяват, толкова бързо, колкото са се и появили. Щом тя приключи, детето се връща към обичайното си състояние, дори може да се усмихва, сякаш нищо не се е случило.

Кризите се изразяват в това, че понякога малките деца, се хвърлят на земята, плачат и пищят, дори блъскат главата си, за да подсилят ефекта.

През трета година кризите на децата започват да имат по предвидима структура и може да се определят следните етапи:

Предкризисен период

Когато детето дава да се разбере, че е във войнствено настроение и иска да бъде предизвикано за да си намери оправдание.

Истинска криза

Тя обикновено включва, крясъци, викове, които могат да са придружени от тропане с крака, някои деца, преминават през тази фаза, като се хвърлят на пода или си блъскат главите в нещо наистина кораво и наистина могат да се наранят.

Отслабване на кризата

Тази фаза се характеризира с отслабване гневът на детето и крясъците постепенно се превръщат в плач и скимтене.

Тактики за избягване на кризите

Справянето с кризите са истинско предизвикателство, както за родителите, така иза детето. Въпреки че не съществува гарантиран метод за предотвратяването им, има различни тактики които помагат да се избегне най-лошото. Авторката Алисън Маконъхи* предлага някои от тях.

Изграждане на дневен режим на детето:

Една от най-ефективните тактики за избягване на кризите е изграждане на непоклатим дневен режим. Въпреки, че изглеждат хаотчни и неуправляеми, те харесват комфорта и сигурността, които им дава дневния режим и ще бъдат по-щастливи, ако денят им е планиран. По този начин те винаги ще знаят, какво да очакват. Ако знае, че трябва да прави нещо в определен момент, то по-рядко ще създава суматоха около себе си.

Разсейване и развличане.

Колкото повече време и енергия влага детето в една криза, толкова по трудно е тя да се прекрати. Щом родителят предусети наближаваща криза, моментално трябва да отклони вниманието му от всичко, което го разстройва. Ако действията са навременни и адекватни, кризата може да се прекрати още в зародиш. Може например на детето да се покаже кола ,,която е точно като тази на тати”, красиво птиче в градината или самолет, който се вижда от прозореца. Веднага след това е добре да се пренасочи вниманието на детето, към нещо ангажиращо и вглъбяващо.

Игри и забавления

Умението на родителя да разсмее детето е един от най-ефективните начини за преодоляване на кризата. Щом започне да се смее, то много трудно ще се поддаде на яда и страданието. Повечето деца предпочитат да се смеят вместо да плачат. Може да се прибегне до игра с въображението. С помощта на любимата му играчка – мече или кукла се имитират различни гласове, разиграват се различни герои и по този начин на детето се внушават някои идеи, които то по принцип отхвърля. Например: мечето може да реши, че на детето много му се спи и е време за лягане. Изразена по този начин, идеята може да пасне повече на едно ядосано и разочаровано дете, отколкото ако прозвучи от устата на възрастен.

Въпреки, че тази фаза от детското развитие  може да се окаже доста трудна за изживяване, тя е необходим път, който детето трябва извърви към отстояването на собствената си независимост.

Източници:

1. Ландман, П. -  ,,Фройд” -  С. 2006


2. Минчев, Б., и съавт. – ,,Ръководство за изследване на детето” –  С. 2000 г.


3. Захариев, Б, Ядкова, Л, Пенева, Любослава,Йорданов, И., Сборник доклади ,,Благосъстоянието на децата в ранното детство в България” –   С. 2010 г.