Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2011 11:34 - Влияние на културно-образователно ниво на родителите върху поведението на детето
Автор: noviniteotdnes Категория: Новини   
Прочетен: 848 Коментари: 0 Гласове:
0



В ранна детска възраст културно-образователно ниво на родителите е свързано с оказването предимно на косвено влияние посредством съществените затруднения, изпитвани от родителите при определянето на правилна педагогическа позиция в отношенията им към децата и чрез ограничаването на избора на методи, форми и средства, необходими за реализацията на педагогическото въздействие. По-късно, с разширяването на социалния опит на детето и възможността му съставя сравнителни характеристики на различни явления от общественото битие, включително и на родителските авторитети, то би предприело активни или пасивни действия за дистанциране от своите родители, т.е. констатираното от детето по-ниско интелектуално ниво на собствените му родители в сравнение с родителите на другите деца вече оказва пряко въздействие върху мотивационната сфера на детската личност. От тази ситуация нататък пътищата водят в три посоки:


-          приемане от децата на тази даденост, защита на родителите от евентуални нападки на всяка цена и демонстриране на известна доза на покровителстване в отношението към тях;


-          дистанциране на детето от семейството и опити за приобщаване към деца от семейства с по-високо обществено положение с осъзнатия риск за непривилегированото си положение в тази среда;


-          демонстриране на противоправно поведение като своеобразно отмъщение към родителите за съществуващото положение и мястото на семейството в обществената йерархия.


Неправилното прилагане на методите за наказание в семейството свидетелстват за това, че много родители използват своя авторитет като признак за превъзходство над децата, като оръдие за насилие над тях.


Незначителен повод или обстоятелство може да доведе до забранителни заповеди, които не след дълго биват отменяни по неизвестни за детето причини /без никакви обяснения от страна на авторитета – родител за мотивите на тази забрана и отмяна/.


В други случаи проявите на жестоко, безмилостно отношение към децата чрез прилагането на физически, психически и икономически мерки за принуда води до поява на трайно депресивни състояния или крайно агресивно поведение. Детската агресия първоначално се проявява към: предмети /чупене или укриване, ако са ценни за родителя тиранин/; цветя, насекоми, животни, птици или по-малки деца, а впоследствие към връстници /познати и непознати/; по-възрастни и дори към родителите, когато това физически вече стане възможно.


„Лъжливият” родителски авторитет на принудата и страха е отричан вече от всички цивилизовани педагогически системи като крайно антивъзпитателно, антихуманно и античовешко, потъпкващо свободата и достойнството на детската личност отношение. Дори А.Макаренко е казал, че „Не опърничавостта, не гневът, не викът, не молбата, не разпитът, а спокойно, сериозно и делово разпореждане – ето в какво трябва да се изразява техниката на семейната дисциплина”


Алкохолизмът и наркоманията сред членовете на семейството е сигурен признак, бе бракът се разпада /независимо дали те са причина или следствие от това/, че възпитателният надзор над децата е принизен или отсъства. Често тези явления са съпътствани от противоправни действия на родителите вън или вътре в семейството, свидетели на които стават и децата.


В семейството на алкохолик/ци/ или наркоман/и/ атмосферата е напрегната; средствата, дори за прехрана, са оскъдни; децата често биват малтретирани; успеваемостта им в училище е занижена; социалният им статус сред връстниците е нисък. Не са редки случаите, когато самите те противодействат физически на родителя – алкохолик и побойник, или упражняват насилие над животни или други деца. Недостигът на средствата за прехрана, учебни пособия и развлечения тези деца преодоляват чрез ограбване на по-малки деца или кражби.


„С никакви материални или парични единици не могат да се измерят тъгата и сълзите, които пиянството носи в семейството; тези морални и физически престъпления, които алкохолиците извършват в отношенията си към собствените си деца…”


Н.А.Семашко


Децата от семейства в които единия от родителите пие прекомерно нямат нормално детство. те изпитват страх поради ненормалната атмосфера в семейството, свидетели са на семейни конфликти, скандали, разводи. Тези деца често са обект на различни видове насилие. Не са малко случаите, когато такива деца се дават за осиновяване или растат в домове за сираци т.к. ако останат при родителите си, децата често са принудени да се нагаждат или да се отбраняват. / Такъв е и случаят който ще разгледам по-обстойно в разработката си./


Домашното насилие се отличава с висока латентност. Децата не са склонни да афишират действията върху тях т.к. няма изградени норми дали това е нормално или не, те по-скоро считат насилието в дома за вътрешносемеен проблем.


Децата не осъзнават беззащитността си срещу насилието и злоупотребите, те са безпомощни, не само поради трудностите при защитата им във физическо отношение, но и поради това, че не могат директно да защитават собствените си права. В резултат на това децата са жертви на различни наранявания, страдания и вреди, нанесени върху личността им.


Семейството – първата и най-важна институция за отглеждане, обучение и защита на децата, често се превръща в арена на жестокост и насилие. Много човешки същества страдат зад “стените” на семейството си, а най- малките членове на обществото са и най-уязвими, най-засегнати.


Данните за престъпленията в семейството са върхът на айсберга, връх все още смятан от мнозина за “частна” територия.


По този начин децата живеят при най-рискови условия там, където би трябвало да се чувстват най-сигурни – в семейството. Те са много често изложени на физически нападения, изнасилване, вредни традиционни практики, психически тормоз и дори на убийства от страна на членовете на семейството, отколкото от външни хора.


Последиците от насилието могат да бъдат: придобиване на чувство за малоценност, чувство за вина или претърпелият насилие по-късно да възпроизведе такова.


Вече много, много пъти е казвано, че насилието не е признак на сила, а на слабост. .И не напразно се говори, че насилието поражда насилие: като правило, насилници израстват от унижавани, потискани и наплашени хора.  Насилените има вероятност да придобият и съхранят два основни модела на поведение: или продължават да се изявяват като жертви или се превръщат в насилници.


На практика, думата “насилване”, означава наличието на принуда, унижение, измама и се проявява в различни форми: физическо насилие – неслучайно нанесена вреда на детето; сексуално малтретиране – използване на детето за сексуално удовлетворение; неосигуряване на основни нужди и потребности; психическо малтретиране – лишаване от психологическа подкрепа, внимание или привързаност, подлагане на унижение и обиди.


Малтретирането е физическо или психическо увреждане на деца, под 18 годишна възраст, причинено от възрастен член на обществото, като в повечето случаи това са родителите на малтретираните лица.


Консултативни стратегии за работа с деца претърпели насилие:




  1. Да се създаде у детето чувство за защитеност, както и да се осигури психологическа подкрепа.

  2. Предпазване от дискриминация – създаване на чувство у потърпевшия, че не е загубил нищо от своята стойност, че не е променен в действителност.

  3. Да се попречи на жертвата да се идентифицира с агресора – агресора не трябва да се напада, а да се игнорира, дистанцира.

  4. Да не се допуска насилника да е за детето “значимият друг”.

  5. Да се избягва тактиката “ Нищо не се е случило” и “ Няма нищо” – Джелдети.

  6. Да се даде съвет, покана за нещо приятно, успех, чувство за значимост – методика “ Натискане на бутон “ – Адлер.

  7. Прилагане подхода на Карл Юнг – катарзис, свободно говорене за преживените неща и събития – жертвата да излее чувствата си.

  8. Да се изясни на детето, кое е допустимо като посегателство върху него и кое не.




Травмите – как да ги превъзмогнем – Валери Робер



„Ако сме били малтретирани, изнасилени, изоставени или просто сме преживели любовно разочарование, трябва да знаем, че все пак можем да превъзмогнем страданието. Макар и пътят да е труден и осеян с опасности.”



Подсъзнанието ни притежава неподозирана сила: веднага, щом преживеем нещо болезнено, то вдига на крак цяла армия, която да ни защитава. Това са необходимите ни на първо време защитни механизми, които ни помагат да преживеем стреса и да не страдаме толкова много.



Да открием какво в поведението ни води до провали / неврози/


Травмата не идва случайно, тя винаги се вписва в някаква история. Ако не се изправим срещу тази история в нейната цялост /причини и последици/,не можем да живеем свободно и независимо.


1.Повторението


Повторението е смъртоносно, т.к. без да го осъзнаваме, отново и отново се поставяме в положение, което не е добро за нас. Например да се сблъскваме непрекъснато с неподходящ тип хора. ние оставяме до нас да се приближи този или тази, които ни напомнят на мъчителите ни. Насилието продължава. Все пак това не е фатално: ако наистина го искаме, можем да престанем да повтаряме нещата  и така да предаваме от поколение на поколение травмата: битата жена има син, който бие жена си, която има син, който бие жена си и т.н. Омагьосаният кръг може да бъде разкъсан.


2.Саморазрушението


Обръщаме омразата, която изпитваме към човека, извършил насилие спрямо нас, към самите себе си и изпадаме в депресия, алкохолизираме се, посягаме към наркотиците и т. н.


3.Ролята на „вечната жертва”


Това е синдромът Калимеро: „ Не е честно, наистина не е честно”. Да се оплакваме в ролята на вечната жертва е най-сигурният начин никога да не превъзмогнем травмата. Начинът на поведение на жертвата не убягва от вниманието на агресорите. Те винаги предпочитат да нападнат момиче или момче с нещастен вид. И всичко започва отначало.


4.Озлобление


Когато собствените ни родители ни малтретират, често реагираме, водени от озлобление, понякога за да се защитим и да съберем смелост да си тръгнем. Ако това продължи твърде дълго, озлоблението се превръща в отрова. Тя ни пречи да се възстановим. Тези отношения могат за се отразят на връзката с интимния ни партньор.


5.Бунтарската поза


„Не ми пука за родителите, всички са гадняри. Смърт на „старците”. Обществото е изгнило. Смърт на обществото.”. Този процес ни кара да се разсърдим на целия свят.


Да се изправим срещу собствените си демони.


Дори да не сме преживели реални травми, въображаемите са не по-малко силни и нанасят също толкова щети.


6.Да желаем да говорим


това желание трябва да дойде от самите нас и от никой друг. „Ако принудим жертвата да сподели тайната си, тя ще понесе още по-трудно случилото се” – Б.Сирулкин – психолог.


Да позволим на емоциите си да се проявят.


Да свалим капаците от очите си и да погледнем вътре в себе си, какви чувства изпитваме при преживяната ситуация. Сълзи, смях, нервни движения – всички едновременно? Те са добре дошли. Това в терапията се нарича „регресия”: връщаме се към травмата, преживяваме я отново. Този процес протича под наблюдението на психолог. В противен случай състоянието ни ще се нарича депресия.


7.Да сюблимираме


Важно е да можем да трансформираме страданието си чрез себеотрицание, преоткриване на Господ, на изкуството, на хумора. Разбира се, условието е да умеем да рисуваме, да пишем , да пеем. въпросът е, че този процес е съществувал още преди настъпването на травмата. Още тогава сме притежавали тези таланти. Не ги преоткриваме по повод травмата, а прибягваме до тях като спасителен пояс.


Стига оплаквания, заради това че семейството ни не е идеално.


Не всеки е имал шанса родителите му да са уравновесени, любящи, богати…Такъв е животът. Не всеки е имал шанс да избегне злополуките, бедността, изоставянето. Да захвърлим фантазията си за семейство, което не сме имали, означава да осъзнаем, че можем сами да се справим в реалния живот, без да идеализираме илюзия, която няма да се сбъдне.


8.Да превърнем болката си в борбеност


Насилникът ще изглежда по-малко страшен, ако можем да се преборим с него: например да участваме в работата на асоциация за защита правата на детето, когато самите ние сме били малтретирани като деца., като не бива да забравяме, че не винаги това е пътят към възстановяването.


9.Прошката


Когато съществува реална травма, възстановяването зависи от искрената молба за прошка, отправена от самия насилник. Тази молба е лекарството, нужно на жертвата.


Водовъртежът на провала – Кога няма да се справим!


1.Изместването на проблема


Това е крайно неприятно явление, т.к. може да ни накара да прекараме дълго време в опита да излекуваме необяснимите си стомашни болки, чиято първопричина изобщо не е областта на стомаха, а поради факта, че сме били изоставени при раждането си. Изместили сме страха си към нещо, което по-лесно можем да обосновем.


2.Проекцията


С други думи „не съм аз, а той”. Класически случай: след разговора с „лошата” си майка се нахвърляме върху човека до нас. Проектираме върху него цялото озлобление, което изпитваме към майка си. Това е не само неприятно, но не е и разрешение на проблемите. Стоварваме върху другите страдание, за което дори и не подозираме, че си е само наше.


3.Идеализирането


Идеализираме положителните страни на явленията, прикриваме отрицателните. Този, който идеализира нещата, запазва в спомените си само доброто и изпуска последната част на изреченията, тази част с неприятните спомени. Идеализирането пречи да изразим възмущението си и причинява огромно чувство за вина /неблагодарност/. Това чувство за вина може да се обърне срещу нас и да предизвика саморазрушение.


4.Отказът


това позволява да не виждаме опасната действителност или банализира болезнено преживяване: „не, няма нищо, това е дреболия!” Фактически чрез отказа ние изразяваме цялата си болка от нанесената травма, само че чрез отрицанието й.


5.Потискането /ефектът на тенджерата под налягане/


Травмите ни са заровени не под стотици метри пясък, а под стотици метри съпротива! Прекарваме цялото си време, като се опитваме да държим спомените си погребани, но различни случки от всекидневието ни лесно могат да ги възкресят. Затова освен самите травми ние потискаме и чувствата в момента на драмата. Не преставаме да трупаме нови и нови пластове върху забравата си. Но потискано толкова дълго и толкова старателно, напрежението все пак избива и то със страшна сила.


Нещастието не е фатално за бъдещето


Някои деца след преживяна травма се възстановяват частично или напълно, но все пак те си остават наранени същества и естествено, те прекарват живота си, като носят травмата в себе си. Но ако бъдат зачитани и уважавани, те могат да продължат развитието си. Травмата е част от историята на детето, но това не е причина тя да бъде негова съдба.


Най-важното е жертвата да не остане цял живот жертва.


Когато сме преживели някаква травма, трябва да знаем, че тя ще ни съпътства до края на дните ни: не съществува обратимост по отношение на травмата.


Най-важното е жертвата да не  си позволява да бъде вечно в ролята на жертва, а да се опита да разбере същността на проблемите си. Разбира се, следи винаги остават, но индивида все пак се превръща в пълноценен човек.


Възстановяването след преживяна травма Б.Сирулник го нарича „устойчивост”.


„Устойчивост” се придобива най-вече и преди всичко чрез пречистването или сюблимацията. Тя е тази, която възстановява. Изкуството е основен механизъм на устойчивостта.


Страданието е част от човешката биография.


За да се трансформира успешно, трябва да съумеем да го претворим в нещо – да го превърнем в способност да творим. Никой не може да избегне страха, изпитанията и всеки сам трябва да открие собствените си механизми за защита и сюблимация. Нямаме избор, докато сме живи, ние страдаме. Проблемът е как да надвием това страдание.




Източник: http://child-psychologists.info/%d0%b2%d0%bb%d0%b8%d1%8f%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d1%83%d0%bb%d1%82%d1%83%d1%80%d0%bd%d0%be-%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d0%bd%d0%b8/



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: noviniteotdnes
Категория: Новини
Прочетен: 106826
Постинги: 97
Коментари: 27
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031