С тръгването на училище, детето навлиза в един нов етап от своя живот, в една нова психологическа ситуация, в една нова специфична криза на развитието, съпроводена от редица стресогенни за детето фактори.

До този момент детското развитие преминава в семейната среда. От шестата година започва нов голям период в живота на детето, който е от особена важност: тръгването на училище. Някога това е било първото преживяване на детето извън семейната среда, докато днес децата имат най-малко две или три години опит в предучилищна среда. Тръгвайки на училище, детето ще се сблъска с една среда по-различна от тази в предучилищните заведения, среда, в която ще трябва само да си извоюва място, без  да има подкрепата и любовта на родителите до себе си. Освен това детето ще се изправи пред немалко изпитание – да преодолее егоцентризма си и да приеме позицията на равен на другите (един от многото).

С прекрачването на прага на училището детето се сблъсква с един нов образ на възрастния – този на учителя или учителката – различен както от този на родителите, така и от този на възпитателките от предучилищния етап. Резултатът за детето е огромно разширяване на неговата вселена. Училището и образованието, което последното предлага, ще отговорят до известна степен на неговото любопитство, на нуждата му от реализация, на желанието му да бъде голямо. По този повод можем да кажем, че приблизително от шестата година нататък се достига известно ниво на зрялост при сблъсъка с външните изисквания, че се появява някаква първоначална форма на отговорност.

Съзряло за училищна работа детето прави скок напред. Деформиращият егоцентризъм продължава да се разпада при контакта с реалността, с обучението и със социалното общуване, а първите логически операции заменят интуицията от преходния етап. Детето вече е в състояние да разсъждава и да разбира обективно нещата в границите на конкретното.

Но влизането в училище представлява и много повече: то е и откриване на социалния живот, на публичния живот. Равномерно и постоянно детето навлиза в обществото заедно със своите връстници и е част от група, в която е равнопоставено на своите другари по възраст по физически и умствени възможности: от този момент нататък, също като възрастните, то ще се съизмерва с равни на себе си, вместо непрекъснато да се сблъсква със същества, които го надминават и от които зависи. И за детето вероятно тъкмо това е основното нововъведение в този етап. Ще му бъде дадена възможност да установи самостоятелно собствения си статут и да установи взаимни връзки със същества, които не заемат по-високо положение и които поначало не са изпълнени с добра воля спрямо него. Може да се каже, че от седмата година нататък основната грижа на детето е да търси своите „приятели”, да се съревновава с тях, да се утвърди сред тях. Съобразяването със стандартите на групата ще бъде по-важно от съобразяването с желанията на възрастните. Така именно в рамките на групата детският егоцентризъм претърпява най-болезнените си поражения и вътрешна съгласуваност, взаимността на гледните точки, сътрудничеството, алтруистичните чувства намират почва да разцъфтят.

Социалното и интелектуалното развитие представляват основните аспекти на развитието на личността на този етап.

Фройланд-Нилсен прави констатация по време на неговите изследвания на поведението на децата в група: между пет и половина и шест и половина години, седемдесет процента от децата се занимават още изолирано, като взаимодействията имат съвсем случаен характер; между шест и половина и седем и половина години, тъкмо напротив, всички субекти от групата работят в съдружие. Така според него основно по време на седмата година децата са спонтанно склонни да се групират и изразяват желание да играят или работят с другите.

Детето вече не възприема другите като заплаха, а напротив, като възможност за придобиване на стойност и себеутвърждаване. Детето вече е разбрало, че е просто дете, то разбира перфектно, че не е в центъра на света и че светът на възрастните е затворен за него. От този момент нататък детето се отдалечава от тези контакти, които вече не са толкова необходими за неговата сигурност, и бяга при връстниците си, сред които намира много повече възможности да се покаже голямо и да бъде приемано като такова. Следователно прибягването до групата има един вид компенсационен характер: единственият начин да не си „малък” е да се съюзиш с други малки, да се опиташ да доминираш над тях, да се опитваш заедно с тях да подражаваш на възрастните в този детски свят. Различни проучвания са потвърдили тази двойствена еволюция, която се очертава още в края на предишния етап: от една страна, се открива нарастваща тенденция към независимост от възрастните, като детето иска все повече да действа самостоятелно, да се „справя” само, като дори изключва до известна степен възрастния от своята дейност: от друга страна, се проявява и обратната тенденция към социална зависимост, като детето се опитва да привлече вниманието на своите връстници чрез дразнене и ексхибиционизъм, стараейки се да стане интересно по хиляди начини и да им се наложи.

В тази първа „възраст на групата” в сътрудничеството има определена дистанция, докато от началото деветата година започва стадий на успешно конструираната група. В действителност проблемът, пред който трябва да се изправят децата, е много сложен и не може да бъде разрешен отведнъж: става въпрос за това, че всеки партньор трябва да си осигури себеутвърждаването и придобиването на важност, което търси, за което има нужда от другите и не може да се отдели от тях; тези другите обаче имат точно същото желание и също търсят начин да се утвърдят. Така се появяват правилата на играта, съглашението относно правата на всеки един, тъй като всеки един има нужда от другите, както и контролът, който всеки, утвърждавайки собствените си права, упражнява върху другите, за да не превишават те своите. Следователно правилата на играта и организирането колективната дейност са резултат от компромиса, който трябва да се реализира, между нуждата от индивидуално утвърждаване и тази да се запази групата, която единствена позволява това утвърждаване.

При всички случаи обаче появата от шестата година нататък на колективни и организирани игри, доказва, че сътрудничеството е станало възможно с помощта на „моделите”, предоставени от възрастните които по-малките могат да наблюдават в ежедневието. Фактът, че това сътрудничество е още нестабилно, се доказва от изобилието на караници и конфликти. Често по-малките, подражавайки на играта на големите, не разбират правилно правилата и неволно ги променят или ги нарушават; често себеутвърждаването грубо нарушава колективната организация чрез дразненето и безпорядъка; често желанието да надвиеш партньорите взима връх, карайки детето егоцентрично да нарушава правилата, които обаче продължава да иска неговите другарчета да спазват. Всеки път обаче този взаимен контрол се намесва, като поражда караници, на които детето, поне до осмата си година, реагира най-често с нацупване: „Като е така аз няма да играя!”. Този, който напуска така играта, изглежда се надява по този начин да спъне дейността на групата и да ги накара да почувстват каква голяма нужда имат от него, но така лишава себе си, тъй като има също толкова нужда от тях. Затова той не чака дълго да заеме мястото си в колектива, дори и да трябва да се подчини строго на присъдата на своите другарчета.

Трябва също така да отбележим, че детето няма никаква възможност да избира своите партньори; на преходните етапи те са му практически наложени от възрастните, в зависимост от тяхното обкръжение и социални връзки, както и от училищната организация и от повече или по-малко случайното разпределение на класовете. Може да се каже, че детето приема другарчетата си, където ги намери – в същия клас, в същата жилищна сграда и т.н., без да упражнява реален избор, основан на лични симпатии. Един малък пример илюстрира еволюцията на тези връзки: когато детето има възможност да покани другарчетата си на рождения си ден, в първите години на училище, то иска да покани всички, включително и учителя, но колкото повече расте, толкова повече групата на поканените намалява, докато накрая не се оформи „банда” от неколцина приятели. Но едва към девет – десет години бандата се организира и стабилизира, а още по-късно, към единадесетгодишна възраст, постоянството в приятелските отношения ще стане правило, като равномерно ще расте с напредване на възрастта.

Действията на учителя са първата спойка за солидарността на класа, който се слива в общото си желание да отговаря на учителския авторитет. В началото на училищния живот всяко дете желае да удовлетвори учителя: така донасянето е често и нормално явление и малките не чувстват вина за това. Да си в добри отношения с учителя е източник на признание, но от осмата година нататък нещата вече не стоят така и доносничеството отстъпва пред лоялността спрямо групата; доносникът става обект на общо неодобрение, скоро дори ще бъде изложен на риска да бъде изключен от групата. Учителят вече не е основна привлекателна точка за детето: големият въпрос вече не е да отговаряш на волята на учителя, а да бъдеш приет от групата. Сега вече детето е много чувствително към общественото мнение на своите връстници; то се безпокои за своята популярност.

Със сигурност тази популярност не е толкова важна в очите на родителите, които се грижат повече за мнението, което другите възрастни имат за техния потомък, отколкото за това на неговите другари.

Тъкмо в групата, и само там, детето се научава на утвърждава и защитава своите права, и ако първоначално го прави чрез цупене, обиди и удари, скоро ще го прави и чрез дискусии. Детето ще се опитва да убеждава връстниците си, ще търси аргументи или доказателства, които ще доведат до тяхното съгласие. Все пак далеч не всичко в групата е дразнене и съперничество; съществува и необходимата взаимопомощ, сътрудничество, съгласуването за осъществяването на общи цели; има материални размени, даване на едно срещу друго; налице е волята да разбереш другия, като правиш и самия себе си разбираем. Най сетне, налице е споделянето на общи успехи, радости, трудности и предизвикателства, които създават едновременно солидарност и взаимно признаване на важността на другия.Така детето се научава да оценява себе си и да признава качествата на другите; осъзнава собствената си значимост, както и тази на другите, признава основното равенство на членовете на групата – при условие, че преди е познавало само собствения си егоцентризъм и всемогъществото на възрастния.

Социалния опит има важно продължение в областта на детския морал. Всъщност до момента той се е свеждал до подчинение на възрастния, който представлява източник на всяко правило и всеки закон. В рамките на групата нещата стоят по друг начин: макар да е контролирано от другарите си, те все пак с нищо не са по-високо от него, и така то също ги контролира непрекъснато.

Успешната адаптация на детето към училищната среда, за което подкрепящата роля на родителите е от голямо значение, е ключ за по- нататъшното пълноценно развитие на детето, за да може родителят да предложи на детето си адекватни на неговите нужди действия, необходимо е да познава добре особеностите на този етап.

Източник: http://child-psychologists.info/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%be%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%bf%d1%81%d0%b8%d1%85%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b0%d1%81%d0%bf%d0%b5%d0%ba%d1%82/

Непосредственно к северу через Коулун, Шатин новый столица расположен нераздельно из быстро растущих городских районах Гонконга в новых территориях.
<a href=http://august-ecolog.ru/>септик </a> В начале 1970-х район был сельских поселков и домом чтобы будто 30 000 личность; Сегодня существует более чем 650 000 жителей и растущего населения привела к увеличению спроса на инфраструктуру водоснабжения и сточных вод.
Шатин работ была разработана воеже быть развернута в три этапа. Стадии я впервые введена в 1982 году в грядущий этап II в 1986 году; в обоих случаях оригинальные сухая безвременье трата был 205 000 м ? в день.
В 1991 году обычай обновления улучшение питательных удаления, расширение первоначального периода содержания перед стражей 8 сторож аэрации танк паки три часа, только это было уменьшить способность Фонда в 150 000 м ? в день.
Последующие стадии II расширение включали строительство новых начальных и отстойники, дополнительные окончательные отстойники, крошка классификаторов, газированные карлик канала, шлама и дренажных насосных станций купно с связанных вспомогательных элементов.
Работа в ходе этапа III участие реабилитации и дальнейшее расширение завода чтобы удовлетворения сточных вод стандартам, установленным правительством Гонконга. Это включает целостный ряд широкомасштабных улучшений, включая системы удаления карлик, химических дозировочных, смесь сточных вод и удаление, системы аэрации, сгущения шлама, системы пищеварение и обезвоживания осадка, наряду с SCADA и мониторинг процесса.
III остановка был завершен в сентябре 2004 года, приняв 41 луна для завершения.
Нынешний план из этого следует, предназначенных ради расширения мощностей далее и улучшения качества воды в Каи Так ручей – городских ливневыми дренажного канала в Юго Восточной Коулун, вверх по течению от старого аэропорта Каи так.