Единството на мисленето и речта се изразява от значението на думите – пътят от мисълта към думата-което Виготски дефинира като “конструиращ признак на самата дума и същевременно обобщение, понятие, а всяко образуване на понятие е най-безспорния акт на мисълта.” (спонтанни понятия са тези, които се образуват в сферата на конкретността; научни понятия – образуването им започва в сферата на осъзнатост и продължава надолу към сферата на личния опит и конкретността)
Отношението на мисленето към речта е процес, който минава през фази и стадии, т.е. има развитие-анализът води до два различни плана в самата реч: Виготски говори за вътрешна (смислова, семантична) страна на речта и за външна (звучаща, физическа) страна – заедно образуват единство, но всяка има свои закони на движение: звуковата и смисловата страна на речта образуват единство чрез силата на различните си посоки на развитие. Речта по своя строеж не представлява просто огледално отражение на мислите, речта не служи за изразяване на готови мисли, както и не може да се надене на мислите като готово покривало. Чрез несъответствието именно се реализира движението от мисълта към словото.
Говоренето е преход от вътрешен към външен план. Разбирането предполага обратното движение – от външен към вътрешен, т.е. външната реч е процес на превръщане на мислите в думи, в тяхната материализация и обективизация; при вътрешната реч настъпва процес на изпарение на речта в мисъл.
Егоцентричната реч (чрез нея изучаваме вътрешната) е уникална, защото е вокализирана, звучаща реч, т.е. външна по начина си на явяване и заедно с това вътрешна по своите функции и структура:
Функции на егоцентричната реч:
1. Осъзнаване, преодоляване на затрудненията и препятствията;
2. Реч за себе си, обслужваща най-интимните образи на мисленето на детето;
3. Егоцентричната реч се развива не по затихващ път, а по възходящ;
4. Възниква чрез диференциацията на първоначално социалната функция на речта за другите, т.е. главният път на детското развитие е не постепенната социализация, внесена у детето отвън, а постепенната индивидуализация, възникваща на основата на вътрешната социалност на детето.
Според Виготски обучението и развитието са свързани; определя 2 равнища на развитие на детето:
- 1. актуално развитие - степента на развитие на психичните функции на детето, която е достигната в резултат на определени, завършени вече цикли от развитието му;
- 2. зона на най-близкото развитие - отразява разликата между степента на решаване на задачи, достъпни под нечие ръководство и равнището на решаване на задачи, достъпни в самостоятелната дейност.
Според Пиаже е обратното: егоцентричната реч възниква от недостатъчна социализация на изначално индивидуалната реч.
По отношение на понятията — има спонтанни и неспонтанни; в училищната възраст, свързани с процеса на обучение, неспонтанните окончателно заемат мястото на спонтанните; като цяло се върви от солипсизъм на детското съзнание към егоцентризъм
Източник: http://child-psychologists.info/%d0%b2%d1%80%d1%8a%d0%b7%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d1%83-%d0%bc%d0%b8%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d1%87%d1%82%d0%b0/
Приятелка на Джуна проговори сензационно...
Каква е връзката между Свети Никола и Дя...
23.10.2012 22:22