Обикновено насилието между деца става на места, в които наблюдението на възрастните е много слабо или когато наоколо няма възрастни. Но това не означава, че не присъстват други деца. Насилието е в повечето случаи публично, в присъствие на други деца – обстоятелство, което се пренебрегва. Разбирането, че насилието се извършва тайно и че е позорен акт, който трябва да остане скрит, е подвеждащо. За съжаление, насилниците по никакъв начин не се срамуват от това, което правят. Те искат да привличат вниманието, искат публика, която да впечатлят. Ситуациите на разигравано насилие в училищния двор е пример за присъствие на безучастни свидетели. В действителност насилието се разиграва пред безучастни свидетели. В около 80-90% от случаите на насилие присъстват наблюдатели, които просто гледат, но понякога дават силна подкрепа на насилника. И колкото повече свидете ли присъстват, толкова по-продължително е насилието.

Какво е значението на свидетелите на насилието?

Това, което правят или не правят свидетелите, може да е от огромно значение за засилването или отслабването  на насилието. Насилието между децата не е нещо тайно. В около 85% от случаите на насилие винаги присъстват и други деца – като свидетели. Също така свидетелите не са просто пасивни наблюдатели на разиграващото се. Много голяма заблуда е, да се приеме свидетеля като незаинтересован. Тогава съвсем естествено възниква въпроса какво правят свидетелите, когато се появи насилието?

Вече отбелязахме, че намесата на учителите не е много ефективна по простата причина, че обикновено насилието не се разиграва пред тях  и че защото  децата не са склонни да споделят с учителите. В процеса на насилието децата, които са в позицията на свидетели – ако постъпват и мислят по-начин, насочен към прекратяване на насилието могат да го ограничат  до 50%. Но децата могат да постъпят и точно обратно – да подкрепят насилието /насилниците/ или просто да пренебрегнат насилието. Всъщност децата, които подкрепят жертвана са около 10-20 %. Това поставя предизвикателства – как да се увеличи дяла на децата, които са подготвени да действат по посока на подкрепа на жертвата и прекратяване на насилието.

Какво всъщност се случва когато насилието се разиграва пред очите на свидетелите? Това, което прави впечатление е, че децата стават свидетели на различни видове насилие почти всеки ден в училище – физическо и сексуално насилие или сексуална принуда и вербален тормоз. След като децата се сблъскват ежедневно с насилието възниква следващия въпрос – какво биха направили в тази ситуация?

Обикновено се откриват четири поведения, които са с различна представеност:

• -защита на жертвата – много от децата споделят, че това което се случва с жертвата е несправедливо и са склонни да се ангажират със защита – но това поведение зависи от отношението между „предпазливост и храброст”;


• -пренебрегване;


• -разказване на учителя за случилото се – това поведение отслабва при по-големите деца, защото вярват, че трябва сами да се справят;


• -подкрепа на насилниците.

Тези четири типа поведения се срещат както при малките, така и при големите деца.

Подкрепа на жертвата

Могат да се обособят седем причини поради, които свидетелите са склонни да помогнат на жертвата:

• -отстояване на моралната позиция – насилието се разглежда като нещо „неправилно”, а помагането като „правилно”;


• -обвързване с особеностите на собствения аз – децата споделят, че помагането на жертвата е част от самите тях, че харесват да помагат;


• -изпитване на загриженост и емпатия;


• -идентифициране с жертвата – идентифицирането с жертвата отключва защитата, която може да се засили и от спомени от собственото минало , когато сами са били жертва на насилие – не искам вече никой друг да минава през това, през което преминах аз;


• -търсене на конкретна облага – ако се наложи може би ще ми помогнат и на мен, бих могъл да спечеля приятел;


• -изпълнение на дълга към приятел – очакванията свързани с приятелството подтикват към защита;


• -търсене на статус и слава – застъпването за жертвата се разглежда като възможност за постигане на по-висок статус.

Казване на учител

Обръщането към учителя се разбира като най-добрия начин за оказване на помощ. Това се свързва със силата, която учителя притежава – но е валидно  само за малките деца, големите са много по-скептично настроени – „Дори и да кажа, нищо няма да се случи”.

Пренебрегване на случващото се

Пренебрегването  е често срещано  поведение в ситуациите на насилие. Съществуват няколко причини за това поведение:

-оправдаване на бездействието с – не е моя работа, не е свързано със собствения ми интерес – „не е моя работа, сами да си разрешат проблемите, не искам да вземам страна…”;

-страх от последствията  – страх от това, че насилието да се пренасочи към мен или да не стана обект на присмех, особено ако ситуацията е разбрана погрешно;

-прехвърляне на отговорността върху жертвата – може би жертвата го заслужава или трябва сама да се погрижи;

-това, което бих предприел  може да е безсмислено или още по-лошо да навреди повече на жертвата.

Подкрепа на насилника

Децата, които подкрепят насилника също посочват определени причини за своето решение:

• -това е по-безопасно – ако поддържаш насилника можеш да избегнеш насилието;


• -удоволствието от случващото се – за някои деца насилието е просто възможност за забавление – дори когато това е едностранно;


• -демонстриране на уважение към насилника – някои деца приемат, че насилниците са уважавани, готини, смайващи;


• -поради наличие на обобщено чувство на омраза – издава силното желание за нараняване /”просто някои са тъпанари и заслужават да бъдат наритани”/.

Какво може да повлияе на децата да бъдат добри свидетели?

Биха могли да се посочат също няколко причини:

• -насърчаване на поведението на подкрепа, което се открива още при малките деца;


• -засилване на съпричастността и посочване на положителните ефекти от поведението, породено от съпричастността;


• -отключване на положителните преживявания, породени от минали ситуации в които са заставали зад  жертвите.

Разбираемо е , че децата със статут на насилници трудно биха застанали в защита на жертвата, но неразбираемо е , че децата жертви на насилие също не са склонни към оказване на помощ – това нежелание може да се обясни с тревожността породена от собствената им уязвимост.

Кой все пак би повлиял на децата да се ангажират с помагане и какво децата мислят, че родителите и учителите очакват от тях?

Почти всички деца споделят, че техните родители и учители очакват от тях да постъпят по начин подкрепящ жертвата. Но това разбиране почти не влияе на реалното им поведение. Децата са склонни да застанат зад  жертвата ако техните приятели очакват да направят това. Означава ли това, че като възрастни няма смисъл да казваме каквото и да е, просто защото децата няма да му обърнат внимание? Ако подходът е директен, вероятността да не ни обърнат внимание, е голяма? Но ако подходът е  индиректен  – засилване на емпатийното отношение още през ранните години, представяне на позитивни модели на поведение, влиянието върху детето би се  засилило. След като знаем за влиянието на съучениците ние можем да организираме разговори върху това, какво мислят другите деца, вместо да им казваме директно какво трябва да мислят. Също така трябва да приемем с разбиране и негативните чувства, които изпитват при възможността да вземат страната на жертвата.