Съществуват две явления, които насочват към проследяване на връзката агресия и масмедии. Това са засиленото насилие от екрана – агресивните епизоди стават не само по-чести, но и по-жестоки и обезпокоително продължителното време прекарвано пред екрана още от ранното детство.

Децата между две и единадесет години прекарват по 22 часа на седмица пред екрана; дванадесет-седемнадесет годишните – 20 часа на седмица; осемнадесет годишните – 32 часа .

Гледането на телевизионни предавания заема повече време, от която и да е друга ивънучилищна активност и обхваща повече от половината от свободното време на детето.

В едно от най-мащабните изследвания през последните години, насочено към изясняване на предпочитанията и стереотипите към телевизионните предавания обхващащо 2245 деца, се открива, че 2/3 от децата прекарват пред екрана не по-малко от 3 часа, а 1/3 повече от 5 часа на ден. Децата, които прекарват повече време пред телевизора, демонстрират повече агресивност в сравнение с децата, които прекарват по-малко време. Тези деца предпочитат също предавания, които са с повече насилие – престрелки, физически сблъсъци…

Емпиричните изследвания през 90 години откриват, че в рамките на един ден на екрана, са показвани около 2600 сцени на насилие. За една година наблюдаваните убийства са около 1000. До завършване на училище, детето вече е наблюдавало 8000 убийства и над 100 000 акта на насилие /по данни на АПА/.

Агресивността присъства значително в отделните програми. То е между (37 и 52 %) за отделните програми .

Наблюдаваното на екрана насилие, влияе върху  агресията при  децата.

Насилието на екрана влияе и чрез още една форма – компютърните игри.

Компютърните игри заемат в последните години значително място в живота на детето. Времето посветено на игрите е около седем-осем часа на седмица.

Компютърните  игри също са с много насилие.  Над (85%) от игрите съдържат насилие, а (50%) – сериозно насилие .

Насилието, представено в игрите се отличава с реалистичност и откритост. То е пресъздадено в забавен емоционален контекст и с нарастваща сила – преминаването на следващите равнища на играта не е само форма на награждаване, но и на засилване на насилието.

Много от игрите с насилие  са любими  на  около (50%) от децата . Компютърните игри, които съдържат насилие, също засилват агресията при децата.

В процеса на играта детето вече не е в пасивна, а в активна позиция – извършваните агресивни действия, са изрази на приетата роля в играта. Самото желание за игра нараства във времето и издава нарастващата зависимост от компютъра.

Компютърните игри влияят върху насилието чрез:

-непосредственото награждаване на агресивността – отива се на следващото равнище на играта;

-извличането и затвърждаването на определени действия;

-идентифициране с ролята;

-затвърждаване на скриптове, отразяващи насилие;

-затвърждаване на разбирането, че насилието е оправдано по морални съображения;

-затвърждаване на вярването, че може да се използва като стратегия за разрешаване на интерперсоналните конфликти;

-създаване на враждебни атрибутивни стилове – различни когнитивни изкривявания .

Компютърните игри с насилие отслабват:

-чувствителността към нараняващите събития и към изпитваното страдание;

-емпатията;

-негативната нагласа спрямо насилието;

-желанието за намеса;

-откликването с просоциални действия.

Децата, които играят стават:

-по-агресивни и с по-малка чувствителност към реалното насилие;

-приписват много повече агресивни намерения в поведението на другите;

-стават емпатийно нечувствителни  – слабата емпатийна чувствителност и привикване към насилието, засилва препочитанията към игри с насилие, които след това закрепват още повече нечувствителността към насилието .

Като цяло екранното насилие:

-засилва възбудата, която повишава агресивността;

-засилва агресивните мисли, наблюдаваното насилие улеснява достъпа на детето до собствените агресивни мисли и чувства; сцените с насилие индуцират мисли с агресивна насоченост;

-засилва агресивните чувства, след наблюдение на агресивни епизоди враждебността у децата се засилва; децата, които прекарват около 6 часа пред телевизора, гледайки предавания с насилие, са с най-високи равнища на агресивност;

-засилва нагласите и ценностите, оправдаващи използаването на агресивните действия при разрешаване на междуличностните конфликти;

-засилва агресивното самопредставяне и самоопределяне, чрез екранното насилие от различните възможни Аз-ове започва да се отделя агресивният аз, така агресивният аз, от възможен се превръща в действителен аз;

-засилва възприемането на света като ненадеждно и жестоко място – децата започват да надценяват съществуващото насилие;

-предоставя модели на агресивно поведение, които са оправдавани;

-снема забраните пред агресията – изобразяваната агресия се открива като  неизменна за социалните отношения;

-снема чувствителността към страданието на жертвата – многократното наблюдение на насилието, ограничава чувствителността на детето към изпитваната болка и страдание, което води до толерантност към агресията и ограничаване на емпатията; насилието на екрана представя жертвата в дехуманизарана форма – жертвата е принизена, което редуцира емпатията;

-ограничава моралното оценяване;

-ограничава  чувствителността към насилието в реалния живот;

-ограничава  емоционалните отговори, които нормално се извличат при сблъсъка със страданието;

-осигурява агресивни сценарии – първоначално изградените   сценарии могат да се генерализират и да придобият стабилност чрез опита.

Агресивните сценарии могат да се актуализират в реалните ситуации и да предизвикат агресивни отговори.

Влиянията на екранното насилие зависят от няколко условия.

Агресията трябва да е представена:

-с положителни последици; изследванията върху екранното насилие показват, че само (19%) от героите, ангажирани с агресивни действия, са наказани и това е върху 2500 часа програми; в много от игрите точките се дават за насилствени актове – убиване, премазване…;

-като не разрушителна  – негативните последствия от агресията остават скрити, екранното насилие игнорира необратимостта на последиците, на причинени страдания, болка, осакатявания… ; в много от сцените на насилие необратимите разрушителни последици не са отразени – в детските програми това скриване е (62 %) ; когато негативните последици не са дадени или са дадени неточно това засилва влиянието на символното изобразяване на насилието върху реалното насилие, в което се въвличат децата;

-като оправдана и неосъдителна –  в (44%) от епизодите, агресията е оправдана, и е  способ за възстановяване на справедливостта, оправданото изобразяване на агресивността засилва агресивното поведение на детето;

-с възможност за  идентифициране с героя – агресивните действия се извършват от герои, които са популярни и любими на децата;

-като стратегия, която осигурява незабавен успех .

Би трябвало да се отбележи и обратната тенденция – агресивните сценарии индуцират агресивни мисли и чувства, а възбудените агресивни мисли и чувства, създават пристрастеност към игри и филми с насилие. Тази пристрастеност се запазва продължително във времето.

Екранното насилие може да засили и някои специфични форми на агресивност. Такава форма е сексуалната агресивност, която може да завърши с особено тежки последици.