Детето може да е не само жерва, но и свидетел на насилие, което се разиграва в семейството.
В тази ситуация наблюдаваното насилие обикновено върху майката, също се отразява върху поведението на детето. Тези отражения са различни върху момчетата и момичетата.
Момчетата, които са свидетели на насилие върху своята майка, стават съ-причастни на нейното страдание. Започват да се грижат за нейните емоционални нужди и да се отдалечават от бащата. Когато обаче достигнат до юношеската възраст, те започват да възпроизвеждат поведението на своите бащи при разрешаването на междуличностните конфликти.
Момичетата обратно изработват модели на поведение, които са също разрушителни – развиват поведение на жертви или се въвличат в деструктивни поведения.
Съществуват няколко характеристики на бащите и на майките, които предразполагат към насилие
Прибягващият до насилие баща е :
-неспособен да контролира гнева, ако е бил подложен на насилие в детството вероятно много по-лесно ще се ангажира с насилствено поведение, ще е много по-толерантен към насилието;
- неспособен да изрази своите чувства – да изгради истинска интимност; ограничеността в изразяването обхваща много от емоциите, но не и гнева, изпитваните фрустрации, страхове, тревожност се изразяват чрез насилието; изпитва затруднения в разбирането на емоциите на другия, което го кара да се чувства необичан и отхвърлен, така насилието е форма за справяне със страха от отхвърляне;
-споделя разбирането, че насилието е единствения начин другият да разбере това, което иска;
-емоционално зависим – тази екстремна зависимост се изразява чрез нуждата от грижа, удобство и непрекъснато пре потвърждаване на собствената значимост и превъзходство; зависимият баща живее със страха, че ще бъде изоставен, затова и съмненията се оправдават; като следствие от вътрешната ярост, че е зависим, бащата отрича своята слабост, чрез използване на сила;
-с ниска самооценка – чувствителността към критика, ревността, депресията са изрази на ниската самооценка; страхът и болката, които са преживели причинява гняв и агресия;
-с ригидни разбирания за доминиране –вярванията за контрола върху живота на другите също допринасят за агресията; всяко неподчинение и несъгласие се посреща с гняв и агресия;
-неспособен да покрие собствените очаквани, в следствие на което се появяват фрустрации подтикващ към агресия;
-изолиран от социалните отношения.
Подложената на насилие майка също притежава черти и качества, които я обричат да бъде жертва:
-ниска самооценка – приема обидите и отстъпва; това отстъпване може да достигне до състояние, в което започва да вярва, че обидите всъщност отразяват това, което е, появява се ефекта на самоизпълняващото се пророчество, все по трудно става вербализирането на собствените нужди, желания, очаквания;
-нереалистична надежда – споделя вярването че е желана, обичана, че е нужна, независимо от причиненото и страдание; приема за истина много от обещанията за промяна;
-емоционална и материална зависимост;
-изолираност от другите.
Източник: http://child-psychologists.info/%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d1%81%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5%d0%bb-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%b2-%d1%81%d0%b5/
Детето с нестандартно мислене
4 мъже, 3 деца и няколко кучки
26.10.2012 06:41
