Насилието съществува в социален контекст и е част от груповата динамика и култура.

Културата на връстниците притежава  собствени   ценности, норми и правила, и е различна от тази на възрастните. Децата не имитират това, което откриват в културата на възрастните, а създават собствена култура и среда. В средата на връстниците децата експериментират с различни роли, стратегии и оценят ефективността им в постигането на целите.

С прекрачването на прага на  училището значението  на групата на връстниците се засилва. Детето се опитва да открие своето място, да се самоутвърди, да постигне контрол върху членовете на групата.

Опитът за контрол се изразява чрез влиянията върху поведенията и мненията на връстниците.  Чрез сблъсъците, конфликтите и преговарянето децата развиват способности и стратегии, които ги учат как да функционират в социалния свят.

С навлизането в  юношеството от групите на децата започват да се изграждат други форми на заедност  – клики. Това са обединения, в които са установени отношения на близост и приятелство.

Кликите се изграждат около приликите – полова принадлежност, расова принадлежност, поведения, нагласи.

Всяка клика е потопена в културата на връстниците и действията са отражение на тази култура. Кликите се управляват от социални правила, произтичащи от културата, но заедно с това всяка клика развива и свои собствени правила; притежава собствен  облик, постоянство и граници, което очертава присъствието  в една хоризонталната структура.

В средната училищна възраст, кликите, оценени като популярни, са малко. В горната училищна възраст популярните клики се увеличават, което се дължи на разширените възможности и активности, с които децата са ангажирани.

В кликите съществува мониторинг – правилата са изградени около наличните статуси и обхващат всички  членове.

Кликите са организирани и във вертикална структура, която отразява разпределението на социалната сила и статус. Във всяка клика, членовете са организирани йерархично Има лидер, последователи и желаещи да се приобщят към тази клика.

Високата позиция издава сила и възможност за контрол върху членовете в по-ниската позиция. Най-популярните деца стават пример за връстниците и техния живот се възприема като вълнуващ . Децата с висока позиция или лидерите решават също, кой да принадлежи към групата. Те оформят неизказаните правила за избиране и изключване на членовете. На ниските равнища членството в групата е открито – включването или изключването зависи от това дали са спечелили или загубили благоволението.

Но как се печели популярност и позиция на лидер? За да заеме позиция на лидер, за да постигне превъзходство, детето трябва да овладее способности за контрол.

Съществуват два типа способности за контрол – просоциални и принудителни. Ефективността на тези способности зависи от стадия на развитие и от  поставяните цели. Отношението към стратегиите за контрол се изменя с възрастта  – принудителните стратегии стават  неодобрявани, а просоциалните – одобрявани. Това изправя децата пред необходимостта  да овладяват или  по-изтънчени стратегии за принуждаване или на просоциални стратегии, които осигуряват демонстриране на загриженост и съвместност.

Компетентните деца използват  едновременно и просоциални и принудителни стратегии. Те знаят добре, кога да използват просоциални и кога принудителни стратегии, за да постигнат влияние над останалите .

            Как агресията допринася за постигане на социален статус? Нека се върнем към културата на връстниците и към разпределението на  силата и статуса в групата. Агресията  не е нещо външно на групата, а съществува в и чрез мрежата от социални отношения между връстниците.

Агресията  може  да се разпростре  до най-високите равнища в йерархията, да обхване всички позиции и социални статуси. Разликата между децата с нисък и висок статус, е в способността да използват просоциалните и принудителните стратегии за тяхно предимство.

Децата, които са на върха на йерархията използват умело принудителните стратегии /физическата и вербалната агресия/, когато е необходимо да постигнат своите цели. Децата, които са на дъното на йерархията, не използват умело принудителните стратегии, за да постигнат своите цели. В следствие от това, те са и на дъното на йерархията.

На върха на йерархията са два типа популярни деца: тези, които използват принудителни стратегии -  подкопават правилата в класа и тормозят другите;  и тези, които използват просоциални стратегии.

Лидерите, които използват просоциалните стратегии,  са откликващи и коопериращи със своите членове. Те са и защитници, когато се появят епизоди на  тормоз. Те са приети и с висока позиция. Изпитваната  емпатия и нагласа на просоциално откликване, обединява връстниците около тях.

Лидерите, които  използват принудителните  стратегии, постигат доминиране и поддържане на социалната позиция, чрез  макиавелистично поведение – умни манипулации и социално агресивно поведение. Могат да са най-популярни в класа и да са на върха на популярните клики.

Съществуват няколко стратегии за манипулиране членовете на групата:

-засилване изключителността на групата – изключването на външните влияния, както  и възможността за ново членство, засилва вътрешната свързаност; изолирането на отделните членове от връстниците и културата на връстниците, засилва лоялността към лидера, която може да е подкрепена допълнително и от страха, че ако бъдат изключени от групата ще останат без приятели – връщането назад, към останалите връстниците, извън групата, вече е  много трудно;

-внимателно набиране на нови членове – групата набелязва бъдещите членове и започва да ги отделя от техните приятели като използва социална агресия – разпространяване на  клевети за  близки  и приятели, с цел откъсване  от нежелани за групата връзки;  в същото време, чрез  използване на  просоциални стратегии, се демонстрира  благосклонност и доброжелателност – новите членове се чувстват специални и поласкани от вниманието, което им е указано.

Включени в групата, новите членове също могат да се обърнат към социално-агресивното поведение, за да завоюват позиция.

Децата, които са на върха на йерархията, които са определени от връстниците като „страхотни” използват социалната агресия за запазване на собствения статус и за поддържане на разпределението на статусите в групата. Когато лидерската позиция е заплашена, те могат да прибягнат до незабавно изключване на членове  или до  изграждане на  нови  групи. Новите членове с желание приемат предложението за приятелство и подкрепа от лидера, след като е установил контрол. Това движение в групата подтиква членовете към усилено търсене на  одобрение  от лидера. Възможността  да се спечели благоволението и една по-изгодна позиция, е мотив  за  доближаване до лидера и за  засвидетелстване на вярност.

В случая манипулативното поведение е основано на:

-желанието на децата да принадлежат към популярните групи;

-нестабилността на връзките между децата.

Разгледано в контекста на социалните отношения в групата, насилието се открива на всички равнища от йерархичния ред. Каква е обаче причината, поради която агресивното поведение намира подкрепа от всички членове на групата?

Децата, които са на върха на йерархията, имат необходимите способности и интелигентност да използват насилствените или ненасилствените стратегии по ефективен начин.

Когато агресивността е използвана от децата с висока позиция, подкрепата може да е, както от агресивните, така и от неагресивните деца. Подкрепата може да е пасивна – чрез проявеното безразличие или активна – чрез проявената участност – присмех, насърчение… , чрез различните форми на подкрепа агресивното поведение се представя като приемливо.

В тези ситуации проявената пасивността се дължи на:

-безразличие;

-страх – насилието може да  се обърне срещу негодуващите;

-разбирания, произтичащи  от  културата на връстниците, изискваща безпрекословно включване в насилието;

-разбирания, че ако не се окаже подкрепа, това би ограничило възможността за приобщаване към привлекателната група.

Децата, които са на дъното на йерархията, нямат необходимите способности и интелигентност да използват ненасилствените   или насилствените стратегии по ефективен начин; изпитват трудности при  разбирането на социалните правила, съществуващи в културата на  връстниците. Те се опитват да се възпротивят срещу статуса, който имат, но неуспешно. Статусът, който имат, ги превръща в обект на агресия. Това ги изпълва с  неприязън и засилва съмненията във възможността някога да се присъединят към групата.

В културата на връстниците се срещат всички типове  агресия. Но отделните типове са с различни траектории на развитие и различни пикове.

Агресията и насилието достигат най-висока изразеност в пред юношеската  възраст. В началната училищна възраст децата използват много повече директни форми на агресия.  С времето директната агресия отстъпва на индиректната агресия.

Най-изразените прояви на агресия и насилие са  между девет  и петнадесет години;  това е  времето на най-голямо припокриване на типовете агресия.

Преходите от директна към индиректна агресия са различни за момчетата и момичета. При  момичетата преходът настъпва много по-рано и се открива в относителна завършеност в средната училищна възраст. При момчетата преходът  е много по-бавен и може изобщо да не завърши . Но както момчетата така и момичетата могат да бъдат ангажирани с всичките подтипове агресивно поведение.