Ниска самооценка  и агресивност

Връзката между ниската самооценка и агресията се открива в различни жизнени ситуации – при домашното насилие, използване на оръжие, насилие в романтичните отношения..

Разбирането,  че ниската самооценка е причина за различните видове агресия се основава на няколко предпоставки:

-между насилието и ниската самооценка съществува компенсираща връзка – това означава, че  агресивността е способ за засилване на самооценката и самочувствието;

-децата с ниска самооценка се опитват да  преодолеят този дефицит;

-децата с ниската самооценка живеят в условия, в които традиционните източници за изграждане на самочувствието са недостъпни, това ги тласка към групи, които възприемат агресивността позитивно;

-децата изпитват потребност от благосклонно отнасяне към себе си, за разлика от децата с висока самооценка, които  са задоволили тази потребност и  не изпитват засилен стремеж към пре- потвърждаване /имат защита срещу заплахата, защото са уверени в собствената оценка за себе си/, децата с ниска самооценка, понеже не притежават вътрешна защита, изпитват засилено притеснение за  самочувствието, което ги прави чувствителни към агресията;

-децата с ниска самооценка могат да насочат агресията към  обект, който е слаб и безпомощен – ниската самооценка насочва към деца, които са слаби и не могат да отмъстят.

Ниската самооценка се свързва с агресивността, когато детето се опитва да компенсира:

-наранимостта;

-ниските академични постижения;

-ниските социални постижения, като започне да превъзнася собствената си значимост, с което се утвърждава пред другите и себе си.

Свързана с такова компенсаторно самоуважение, агресията е проекция на видяна слабост и наранимост.  Агресията  се превръща  в себеобслужващо поведение, с което детето се предпазва от чувството за непълноценност и  незначимост.

Много от децата които живеят в лоша атмосфера надали имат действително висока самооценка. Много от децата, които са станали агресивни, нямат социално значими средства да изградят позитивна идентичност чрез компетентност, добро представяне, демонстриране на академични постижения или добри социални връзки. Те започват да изграждат своята позитивна самооценка върху силата, властта и физическото превъзходство. Много често, децата с такава самооценка, са принуди да използват сила за нейната защита.

Но ниската самооценка може да обясни предпочитанията към безпомощни обекти, към обекти и ситуации, в които страхът от ответност е ограничен.

Висока самооценка и агресия

Връзката висока самооценка  – агресия е основана на няколко предпоставки:

-високата самооценка засилва разривите между собствено и чуждото оценяване – оценката на Аз-а за себе си е различна от оценката на другите, обратната връзка се преживява като негативна;

-високата самооценка разширява обсега на потенциалните разриви между собствените и чуждите оценки, колкото по-висока е поддържаната оценка, толкова по-висока е вероятността от негативна обратна връзка;

-разривите между собственото и чуждото оценяване препращат към мотивите свързани със съхраняване на самооценката – мислите и действията на Аз-а са насочени към съхраняване на съществуващата самооценка независимо от нейното качество;

-разривите в оценките на Аза и другите се преживяват като его-заплаха – его заплахата отразява различията между оценките на другите и оценките, които Азът поддържа за себе си; заплахата върху Аза е свързана с обстоятелството, че поради високата оценка, която има за себе си, оценката на другите е по-ниска, обратната връзка е потенциално негативна; чуждата оценка се преживява като по-малко благосклонна в сравнение със собствената оценка;

-его-заплахата не е просто фрустрация, която ограничава постигането на преследваните цели, а е заплаха върху самия Аз,  върху поддържаното самоуважение,  върху  чувството за сигурност, върху защитите;

-его-заплахата индуцира различни емоции – тревожност, гняв, безразличие…;

-его-заплахата индуцира различни действия, с които азът защитава самоуважението – Азът не е склонен да променя поддържаното самоуважение в неблагоприятна посока, което би засегнало разбирането за собствената значимост.

При сблъсъка с негативната обратна връзка, азът може да реагира като:

- приеме оценката на другите и коригира оценката за себе си –принудителното променяне на самооценката се придружава с тъга, депресия, безпокойство – чувства, които правят детето нещастно и съпротивляващо се на промяната; приемането се придружава със затваряне и отдръпване от другите;

- не приеме оценката на другите – Азът  запазва оценката която има за себе си и това е, като че ли по-предпочитания начин, отхвърлянето е придружено с обвинение на другите и индуциране на гняв и враждебност –другият е пренебрегнат, отхвърлен, принизен, наранен…

Високата самооценка е един от факторите за агресията, доколкото е предпоставка за заплахата.

Така агресията се открива като защита на собствената самооценка, която е поставена на изпитание чрез оценката на другите – обратната връзка се открива в съзнанието на Аза като заплашителна за  поддържаната самооценка.

При това разбиране обаче възникват два проблема:

-невинаги високата самооценка индуцира агресивно поведение като отговор на негативната обратна връзка; негативната обратна връзка при определени условия може да се интегрира в съществуващата самооценка и да подтикне към самоизменение;

-негативната обратна връзка може да индуцира не само агресивни, но и неагресивни реакции, които не са по-малко разрушителни за аза и другите.

Това означава, че не всяка висока самооценка, а само определена, е свързана с агресията.

Това е  преувеличената, раздутата, чупливата самооценка – високата самооценка, основана на нарцистичното виждане за собствения аз, на изкривената оценка за собствената значимост и превъзходство.

Според Baumeister /1999/ агресията е следствие от „заплашения еготизъм” /преувеличено мнение за собствената значимост/.

Агресивността е свързана с високата, но нестабилна самооценка – “лежащото от долу съмнение” в себе си.

Високата и нестабилна самооценка създава много повече уязвимост към негативните оценки  и много повече защитни реакции изразени във враждебност и гняв.

Накратко агресията е способ, чрез който Азът се опитва да отстрани заплахата върху собствения аз, да съхрани самооценката, която се отличава с нестабилност, фрагментираност и раздутост.

Ето  няколко специфични особености в самооценката на агресивните деца и начина на реагиране при заплахата върху Аза.

Агресивните деца не страдат от липса на самочувствие. Спрямо децата, които са обект на агресия, те са с по-висока самооценка, но спрямо децата с подчертано просоциално поведение, са с по-ниска самооценка.

Агресивните деца са с  обща положителна нагласа към себе си, с увереност в себе си и добро самочувствие.Високата самооценка е свързана с физическия-аз и социалния-аз. Агресивните деца не притежават способи за утвърждаване чрез алтернативни поведения – добро представяне в училище или изграждане на добри отношения с връстниците. Агресивните деца изграждат своята самооценка около силата, мощта и физическото превъзходство над другите.Преживяното насилие, вярванията за постигане на ценност чрез сила и власт, могат допълнително да подкрепят агресивното поведение. Агресивните деца са склонни да обвиняват другите, а не себе си за негативните последици.

Агресивните деца са с нереалистични вярвания за отношенията на другите /не вярват, че не са харесвани/.

Агресивните деца се отличават и по измеренията реален-аз, идеален-аз, нормативен-аз. В отличие от децата, които са обект на агресия, агресивните деца се самооценяват високо по измерението реален-аз – изпитват стремеж да доминират над другите и искат още повече да доминират /идеален-аз/. Те вярват, че това е изисквано от социалните норми. Чрез агресивността те се опитват да следват идеалния и нормативния аз.

Агресивните деца оценят своята компетентност и качество на взаимоотношенията в идеализирана форма – демонстрират раздута аз-компетентност, социално приемане и високо равнище на връзка с връстниците. Агресивните деца са с изкривено разбиране за това, как са приети от връстниците.

Отхвърлените агресивни деца преувеличават своята компетентност, когато се сравняват с другите. Преувеличаването обхваща не само  компетентността, но и приемането от връстниците, докато отхвърлените но не-агресивни деца, преувеличават само приемането от връстниците.

Непопулярните, но не агресивни  деца са с по-адекватна  оценка на собствената компетентност в академичната, спортна и социална област в сравнение с непопулярните, но  агресивни деца. При непопулярните, но агресивни деца, оценката на компетентността в същите области е преувеличена.

Агресивните деца реагират с отхвърляне на негативните оценки, което  е форма на  защита срещу негативните емоции, които биха ги накарали да се чувстват уязвими. Засилената бдителност спрямо заплашителните оценки, е свързана със запазване на самооценката. Вместо да коригират равнището на претенции, което е завишено, или да увеличат усилията за постигане на успех, като отчетат неуспеха и оценката на другите, или да се пренасочат към други области, които биха създали предпоставки за успех, агресивните деца стават „непроницаеми” за опита, започват несъзнателно да не приемат всичко, което заплашва самооценката. Неприемането  може да включи в своя обсег и различните форми на агресивно поведение към източника на заплахата върху самооценката.