За възпитанието на едно дете решаваща роля изиграва средата в която то расте. Най-благоприятна среда е семейната, в семейството детето се научава на уважение и обич към родителите си  и такива чувства получава и от тях. Там където в самите отношения в семейството между родителите се проявяват неуважение един към друг, равнодушие, недоверие, грубост, пошлост и безсърдечност у децата помръкват, а по някога и съвсем се загубват светлите идеали на любовта и приятелството. Когато между родителите има конфликти тези нарушени взаимоотношения рефлектират и върху поведенията на децата.

Самите взаимоотношения между родители и деца се осъществяват в сравнително закрита среда, каквато е семейната, но въпреки това съществуването на конфликти е лесно доловимо. За голяма част от конфликтите родителите отричат, че въобще съществуват, въпреки че по някога те се проявяват и в общественото пространство. Децата са най-уязвими при навлизането в юношеските им години тогава отношенията им с родителите се изострят и отношенията назряват.

Изследването на Smetana от 1989г. което разглежда печално известните конфликти в семейства с юноши изпъкват няколко съдържателни категории:

• Домашни задължения (миене на чинии, чистене, разхождане на кучето, подреждане на масата или риене на снега);


• Външен вид (приемане на стандартите за облеклото, косата, грима);


• Личностни/поведенчески стилове (конфликти за дразнещи личностни черти или поведенчески стил – хиперактивност, упоритост, игривост или приказливост);


• Домашна работа и академични постижения (писане на домашните задачи, получаване на високи оценки, добри училищни постижения);


• Междуличностни отношения (липса на умения за спогаждане с другите, кавги и бой с братя/сестри дразнене и спорове с членовете на семейство-то);


• Регулиране на междуличностните дейности(избор на приятели, кога и  къде да се виждат приятелите, участие в социални дейности, взаимодействие с хората);


• Време за лягане и вечерен час(времето в което юношата ще се прибира вечер или след училище кога ще си ляга);


• Здраве и хигиена (здравословен начин на хранене, диети, хигиена, злоупотреба с вещества);


• Регулиране на дейностите (избор и разполагане във времето на дейностите- например количеството гледане на телевизия или време, прекарано на телефона, пазаруване или неспазване на часовете за частни уроци);


• Финанси (навиците за харчене на пари, печелене на пари, разпределяне на бюджет, отговорност по отношение на парите и пазаруването);

Пораждащи конфликта обстоятелства

Конфликтите са неизбежни при общуването лице в лице. Появяват се когато, има противоречия или не съгласие с мнението на другия. Конфликт се появява също, когато едната страна иска да ощети другата или когато едната страна не иска или не може да разбере другата. Такъв е случая на по-голяма част от конфликтите между родители и деца, където обикновено децата не разбират родителите си при поставянето на най различни изисквания от тях. Всеки един конфликт се основава на вярването, че собствените цели и желания са не съвместими с тези на другата страна. Конфликти могат да се породят и от изкривявания в разбирането. Основната причина е нарушена комуникация, много често срещана в общуването между родители и деца. Децата в тинейджърска възраст не искат да споделят с родителите си по голяма част от нещата, които ги вълнуват. Съответно родителите не могат да намерят “общ език” със собствените си деца. Веригата на успешната комуникация е нарушена, когато родителят изпраща някакво съобщение към детето, обикновено липсва обратната връзка. Друго пораждащо конфликт обстоятелство могат да бъдат група лични чувства, това са: изпитван гняв, враждебност, разочарование към човека от среща. Когато това са конфликти вътре в семейство-то основата им е предимно “израз на чувства негативни чувства, които се проявяват в самия скандал. И тогава в изблик на гняв и двете страни изказват чувства, които понякога дори не са истина, казват думи които не мислят, а просто са въвлечени в самия конфликт. В такава една ситуация в някоя от страните се проявява фрустриране на потребностите и засягане на самоуважение. В конфликта между родители и деца това е предимно от страна на родителя, упражняващ потребностите на възпитателна дейност. Когато детето се противопоставя на тези цели на родителя, се стига до засягане на самоуважението от страна на детето. Други фактори, които поражда конфликт са неизпълнението на обещание и не осъществяването на дадени очаквания. Родителите често обещават най- различни неща на децата си, за да се измъкнат от затруднена ситуация или за да ги принудят да направят нещо което не са искали. Ответната реакция на детето в случая е, силно разочарование от това, че неговите очаквания не са изпълнени. Така се поражда конфликт, когато един родител очаква от детето си изпълнение на дадена задача той не трябва да го ангажира с действия не съвместими с негови-те ценности. Особено когато детето вече е в такава възраст, в която е лесно ранимо и може да се получат нарушения в неговото поведение. Пример: детето не иска да изхвърля боклука. Дейност която много често е делегирана на децата от страна на родителите. Тогава не бива то да се принуждава да върши тази дейност, която не му харесва. Много конфликти възникват поради ограничаване от страна на родителите на някакви действия на децата. Това, кое е правилно или неправилно за тях го решават родителите, и когато тези представи на двете страни се разминават се получава обстановка на напрежение. В ситуация в която родителите ограничават възможностите за самоосъществяване на децата си неизменно се превръща в конфликтна ситуация. Такива действия могат да бъдат например различните забрани относно поведението на детето в приятелския кръг.