По време на конфликт най- често се нарушава правилното възприемане на собственото и на чуждото поведение, намерения или становища. Към най- често срещаните подобни деформации в спадат:

“ Илюзията за собственото благородство “ Струва ни се, че сме жертва на яростна атака от злонамерен противник, чиито морални основания са от съмнително естество. Струва ни се също така, че истината и справедливостта са на наша страна и действат в наша полза. При повечето от конфликтите всяка от страните е без всякакво съмнение уверена, че единствено тя има право и че единствено тя се стреми към справедливо решаване на конфликта, а противника не желае това. В правотата на действията си обикновено са съвсем сигурни родителите, това се дължи на правото им да възпитават децата си, как  точно и с какви методи решават самите родители. Като изход от неловката ситуация на конфликта родителите обясняват като възпитателен метод от тяхна страна и незаслужено нападане от страна на детето. Гледната точка на децата е подобна, те са прави за себе си, вярват в убежденията си и са сигурни, че родителите им грешат.

“ Търсене на вината в другия” Всеки от партньорите забелязва ясно и точно всичките недостатъци и нанесените от него обиди, но не осъзнава съществуването на такива недостатъци в себе си. При повечето конфликти и двете страни са склонни да не схващат добре смисъла но това, което са направили на своя противник, но са много възмутени от това, което той им е сторил. Това се основава на психологически зададеното вътрешно усещане на всеки човек да отрича вината, продиктувано от страха да понесе последствията за стореното, а също и последващото наказание.Всяко дете дори да е виновно, когато родителят му го попита то прехвърля вината другиго, дори точно назовава извършителя на деянието сторено от него.От друга страна в ситуацията на конфликт много родители, без да усетят, започват да се държат с децата си твърде противовъзпитателно като ги обиждат по непристоен начин в изблик на нерви. Заслепени от собствените представи за правилно и неправилно,  те забелязват само грешките на детето си и по този начин самите те допускат една голяма грешка  – пренебрегват собствената си вина в ситуацията, довела до до конфликт, а в някои случаи дори и до насилие.

“Двойнствена етика “ Даже и тогава, когато и двете страни в конфликта осъзнават нанасянето на обиди и извършването на други подобни нередни постъпки един спрямо друг, е налице една ясно очертана тенденция да смятаме това което правим на своя противник, за напълно оправдано и допустимо, а това което прави той – за неоправдано и недопустимо.

“Всичко е очевидно” Често всеки от опонентите проявява склонност към твърде опростено мислене за детайлите по време конфликтната ситуация, така че да потвърди предварителното си убеждение ,че това ,което прави, е справедливо, а това, което прави другият – не е. Малко по-различно стоят нещата когато става въпрос за конфликт между родител и дете, в зависимост от възрастта на детето доколко то може реално да възприеме породилите се обстоятелства и своето поведение. Обикновено то не може до контролира хода на конфликта, а просто заема една позиция – защитна или нападателна в зависимост от първопричината за този конфликт, и неговата роля вътре. По време на спора, а дори и след това детето чувства несправедливост и унижение причинени му от родителя, особено когато конфликтната ситуация се разиграва и пред трети лица. Най- болезнено за детето ще бъде ако очевидци на семейната свада са други деца от приятелското обкръжени на детето,авторитета изграден в приятелския кръг автоматично се срива.

Този тип недоразумения и изкривявания при възприемането на действителността, които са характерни за всекиго в конфликтни ситуации, обикновено водят до изостряне на конфликта и затрудняват намирането на адекватни решения. В конфликтна ситуация у конфронтиращите се се формират  “смесени чувства”. От една страна, се проявяват неохотата, гнева или ненавистта, както и желанието другият да отстъпи от своята позиция, а от друга страна, са налице макар и обикновено по- приглушени и доброжелателни чувства, свързани с цялата съвкупност от взаимни контакти и със стремежа към взаимно разбирателство и съгласие. Когато деформациите във възприемането достигнат твърде големи размери, съществува опасността да се попадне в капан, изразяващ се в това, че наоколо се вижда само враждебност, като не се забелязват никакви други чувства. Това може да доведе до възникването на така нареченото самоизпълняващо се пророчество: някой предполага, че другото лице има само враждебни чувства спрямо него, поради което предприема защитни действия, изразяващи се в атакуване на тава лице, преди то да успее да атакува. Тогава обаче атакуваното лице преживява враждебни чувства по отношение на агресора и неговото първоначално предположение, макар че е било невярно сега вече се потвърждава.