Какво е Девиантно поведение:

За оценка на представата за категорията “социално отклонение” у различните хора и групи Д. Дъглас и Т. Уекслър привеждат  схема, която по своята същност представлява кумулативна скала . Тя варира от най-широк по обхватност възглед за отклоняващо се поведение до най-тесен , минавайки през множество междинни степени :

1. Усещане , че поведението на лицето е неправилно , странно , особено.

2. Усещане за неприязън , антипатия .

3. Усещане , че поведението на лицето нарушава отделни ценности или общи норми .

4. Усещането , че то нарушава моралните ценности или моралните норми .

5. Убеждение , че поведението на лицето нарушава отделни ценности или норми .

6. Убеждението , че то нарушава моралните ценности или моралните норми .

7. Убеждението , че то нарушава морално поддържаните забрани относно по – незначителните престъпления .

8. Убеждението , че то нарушава морално поддържаните забрани относно тежките престъпления .

9. Убеждението , че поведението му противоречи на човешката природа .

10. Убеждението , че то е абсолютно зло .

Съобразно тази скала различните индивиди оценяват дадено поведение като отклоняващо се при наличието на по-слаба или по-остро изразена девиантна симптоматика .

Една от формите на социалното отклонение е девиантното поведение .

В науката е прието определението на девиацията като тип поведение , който излиза от рамките на действащите социални норми в дадено общество.  С други думи , това е отхвърленото , нежеланото , неодобряемото , опасното за отделния индивид и за обществото като цяло поведение .

Терминът “девиация” (от лат. deviare – отклонение от социалните норми) означава отклонение , нарушение и се прилага при оценка на тези събития и факти от ежедневието , които се отнасят към явленията престъпност , психопатоподобни изяви на личността , наркомании , алкохолизъм , самоубийства , скитничество и др . В този смисъл се открива , че терминът е приложим при описание и оценка на стила и начина на живот на отделния индивид (или социалната група) ,  които по една или друга причина и във всички случаи се противопоставят (или са някъде в периферията на действие) на общоутвърдените правила и норми на съжителство между хората .

Факторите, които оказват влияние за появата на девиантен тип поведение, пряко произтичащи от социалната среда са:

•семейството

•училището

•приятелската среда

•средствата за масова информация

1.Семейството е първото социално обкръжение на личността.В него се полагат основите на личността,а в голяма степен определят и по-нататъшния и облик. Семейството е основният социокултурен фактор, определящ личностното развитие на човека . Неговата значимост в различните възрастови периоди на развитие на отделния индивид се променя . Особено силно е възпитателното влияние на родителите , братята ,  сестрите и роднините в ранното детство , когато социалният кръг на общуване на детето е концентриран преди всичко в рамките на семейството . Именно там чрез общуването с най-близките хора , се изграждат представи , ценностни ориентации и нагласи , овладяват се норми и правила на поведение . Освен това семейството е първата социална група , в която подрастващият индивид формира впечатления за себе си и за другите , развива чувството за собствена значимост и реализира собствените си възможности .

В много научни изследвания се подчертава огромната роля на ранните взаимодействия на детето в семейството , за неговото личностно развитие , социалната му адаптация и интеграция в различните социални общности. Общуването , емоционалната обвързаност на детето с хората от семейното обкръжение , преживяванията в ранно детство оказват силно влияние върху изграждането на пълноценни взаимоотношения в зряла възраст .

Връзката между детето и родителите започва още от раждането , и тя ще има драматично значение за развитието на детето . Тя може да помогне на детето  да стане това , което иска да стане , но може да причини и много болка , отчаяние , несигурност , враждебност и по трагичен начин да се отрази на неговия живот .

Останалите фактори (училище , приятелска среда , общество ) в значителна степен са зависими от семейните фактори ,тъй като семейният фактор определя влиянието и приемането на останалите фактори от все още неоформрната личност .

Семейството може да приеме или отхвърли социалните норми и ценности или пък да създаде свои собствени .В семействата с отрицателна социална ориентация несъвпадението на двете цели (тази на обществото и тази на семейството) се проявява с негативна насоченост .От това следва ,че колкото повече ориентацията на семейството се отличава от тази на обществото ,толкова повече целта на семейството и вече то ,а не обществото ,определя типа на личността , която трябва да се формира .

Отношенията в семейството определят начина ,по който детето възприма света .Те могат да бъдат :

• адекватно-оптимистичен (деца с хармонични семейни отношения )

• неадекватно-оптимистичен  (при деца превърнати в център на внимание от страна на родителите )

• адекватно-песимистичен (при деца с неблаго получни семейства) . Не по-малко важно е и поведението на родителите спрямо детето на принципа : ’’приемане-неприемане ” , ”свобода – контрол” , ”диктат – опека”  и “конфронтация –сътрудничество” .

Семейните отнощения определят социалната насоченост на детското поведение , което мойе да бъде :

•просоциално-според изискванията на обществото;

•асоциално или антисоциално – свързани са с дисхармонията в семейните отношения .

2.Училището-като вторична социална система заема важно място сред факторите влуяещи върху развитието на девиантното поведение .В училищната среда съществуват редица негативни предпоставки като :

• недостатъчен педагогически опит или нежелание да се подпомагат учениците ( например изоставащите ученици) ;

•създаване на неформални , воюващи помежду си  групи,където се повишава влиянието на лидера с неадекватно социално поведение ;

•смяна на  едно училище с друго с негативно влияние спрямо “ новия” ученик.

Освен това-често допускани грешки в педагогическата практика са :

•избор на “любими” и “трудни” ученици ;

•налагане на неоснователни наказания и поощрения ;

•омаловажаване на детските усилия ;

•незачитане на личността на ученика и т.н;

3.Приятелска среда–тя също може да окаже негативен фактор за развитие на социалното поведение , тъй като всеки член на групата се намира под наблюдението и контрола и оценката на останалите членове и детето трябва да спазва определени норми и правила на поведение , отговарящи на интересите на групата . Приятелската критика добива особено негативно значение за нагласите спрямо някакъв вид противообществено поведение. Поради силно желание да бъде член на групата ,  както и поради страх от пренебрежително поведение и подигравки , бъдещият девиант взема решение да спазва всички групови норми.

4.Средства за масова информация –Съществуват някои тревожни тенденции като :

•принизена ценностна ориентация на медиите ;

•порнография и отричане на правните ценности на обществото ;

•ограниченост и примитивност ;

•постоянно увеличаващи се сцени с масово насилие .

Като концепция средствата за масова информация имат ролята на инструмент за социализация и възпитание . В момента обаче ценностната система на медиите в много случаи е принизена с преобладаването на насилие , порнография и отричане на правните ценности на обществото . Вероятно не се има предвид , че голяма част от аудиторията са деца , които все още не са укрепнали психически и същевременно възприемат безкритично и буквално външните фактори . Това води до преориентация на ценностите , както и до така нареченото “емоционално изключване” , и всичко представено се приема като нещо нормално. Всичко това може да предизвика трайни страхови и невротични прояви (страхове , агресивност ) и най-вече при децата с емоционално-лабилна психика и склонност към асоционално поведение в резултат , на което е възможно да се развият трайни девиантни нарушения .