Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2011 11:34 - Мотивация и цели на девиантното поведение у децата
Автор: noviniteotdnes Категория: Новини   
Прочетен: 1197 Коментари: 0 Гласове:
0



Разсъждавайки в посока какво предизвиква появта на различните форми на отклоняващо се поведение при децата е умество да си припомним една максима известна още от древността, че едно нещо докато възниква, може да даде начало на друго, така че първото все още неродено ще може да причини второто. Затова е важно не само да отчитаме девиациите и да ги ограничаваме, а да ги използваме и да си поставяме и обратния въпрос – Какви са способностите на това отклоняващо се от общоприетата норма на социално поведение дете и как да променим посокато на това поведение от рушащо се в съграждащо. Защото има една много важна истина, която е че девиациите в детска възраст са провокирани от обществото на възрастните и е в ръцете на възрастните нещата да се променят.


Известният руски психолог Я. Л. Коломински разглежда познавателното развитие на детето като процес, който се подчинява на определени възрастови закономерности. Тези закономерности характерезират способностите за осъществяване на определени психически процеси. Сред тях основно значиние има – усещането. Усещанията са начало и основа на всяко човешко знание в света. В процеса на своята дейност детето непрекъснато обогатява усещанията си, изгражда се сензорна организация на психиката на личността. Така усещанията се превръщат във важно условие за личностно формиране. Практическото значение на усещанията се проявява главно в ролята им за развитие на дейността, за усвояване на различни умения и навици. Усещанията са основа за възникване на останалите по-сложни психични процеси.


На около седем годишна възраст социалният свят на детето видимо се разширява, тъй като то вече само може да се справя с някои ежедневни битови проблеми и е способно да създава по-близки приятелства. Децата на тази възраст навлизат в т.нар.”култура на детството”, което означава че приемат субкултура предавана им от едно поколение на друго, която има свои специални изрази, етически правила и любими игри. През този период у детето се развива „грамотността” като средство за приобщаване към дълбочинните пластове на общочовешката и национална култура; научните понятия като средство за създаване на истинна картина за света и волята като набор от умения за самопринуда, така че да се преодоляват пречките и трудностите от всякакво естество. Тези компонентности са най-важните предпоставки детето да се адаптира към обществото, в което живее.


Въпреки индивидуалните различия обаче, децата от една възрастова група притежават сходни психоповеденчески черти. Процесът на промени в познавателната и личностната сфера през тази възраст на детето зависи от много фактори и условия, той често пъти е много динамичен и неравномерен, като в едно направление развитието протича бързо, а в друго бавно. Децата в този период имат все по-устйчиво внимание. Те се стремят да си изяснят много явления и зависимости, това личи и от въпросите, с които отрупват възрастните. С голямо внимание и търпение те чакат отговорите, а на някои от въпросите си отговарят сами, като правят аналогия или използват конкретнообразен начин на мислене. Забелязва се определен напредък по отношение на възможността на детето да разпределя вниманието си в различни посоки, това му помага в играта да бъде адекватно едновременно към своята роля и да помага на съиграчите си ако са в затруднение. Започва активното формиране на волевото внимание, което допринася за разширяване на детския кръгозор, за увеличаване на впечатленията и знанията на детето за живота, а от там се обогатяват и игровите сюжети.


На тази възраст детето започва да сравнява собствените си постижения и възможностти с тези на връстниците си и ако детето се почувства несигурно и неспособно да покрие постиженията на връстниците си, а и да покаже по-добро, то това може да окаже негативно влияние върху него, на неговата самооценка и детето да стане колебливо и да търси начини да направи впечетление, включително и като наруши общоприетите социални норми. Страхът, обстоятелствата на живота, възпитанието, впечетленията и преживанията могат да отключат и мотивират детето в посока, която противоречи на общоприетия стандарт за добро поведение и да премине в посоката на девиантно поведение, като основната цел е да избяга от действителността, да направи впечетление, да изрази протеста и несъгласието си, да изяви себе си.


 



Източник: http://child-psychologists.info/%d0%bc%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b8-%d1%86%d0%b5%d0%bb%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d0%b2%d0%b8%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%b4/



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: noviniteotdnes
Категория: Новини
Прочетен: 106817
Постинги: 97
Коментари: 27
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031