Кризата на първата година се характеризира с появата на съвършено нови явления в живота на детето. Най- общо признаците и симптомите се описват в следния ред:

- поява на ходенето

Рядко става изведнъж. Детето има интензивния стремеж да ходи с изправена стойка и да движи краката си в синхрона, който си представя. Изпитва силно удоволствие от движенито и цялото му внимание е съсредоточено върху него и образната цел, стояща пред него. Действието е повтаряно, въпреки болката и нараняванията (може да се открие като формулировка при Пиаже като първично кръгово и вторично кръгово действие или реакция).

- поява на реч, изговаряне на звуци

- проява на хипобулически реакции (по Ернст Кречмер  – “Медицинска Психология” и “За хистерията”)- изразяват се в първите актове и преживявания на протест, опозиция и противопоставяне срещу насилващи от страна на родителите действия. Възниква като вътрешно обединяване на спонтанните афекти и волевия компонент в съзнанието (може да се срещне при Ериксън и Фройд като орална или ранна автономност и агресивност) на детето. Може да бъде и симптомаитчна реакция с остри състояния на гняв или плач, крещене, дори припадъци или слюнчене; силна тенеденция да се противопоставя на всяка забрана, отказ или инструкция особено свързани с яденето, пиенето или кърменето. Виготски акцентира върху развитието на речта като основен компонент, който според него дава тласък и на разширяването на съзнанието и социалните взаимоотношения, възможността да се контролира по-активно възпитателния процес и да се установяват по-разбираеми връзки между думи и действия във вътрешен план. Речта като водещ компонент от късното кризисното новообразование (ранното е ходенето) дава тласък на развитието на паметта (ситуативно, “тук и сега” свързване, структуриране на гещалта между предмет и знак, който е много специфичен и индивидуален; асоциативно обогатяване на речниковия фонд – всяка вещ има своето име; граматическо интуитивно усъвършенстване – придобива основните знания за родния език, нарича се още “автономна детска реч”- тя е преходът от безезично към езиково общуване (за повече подробности около автономната детска реч и нейните свойства вж. цит.съч., 334-339 стр.), при Пиаже “егоцентрична”) и възприятието (става все по-детайлизирано и диференцирано; прави преход в действията с него – става все по-активно, детето започва да пита за предметите и техните имена в неговото непосредствено обкръжение, за които не е имало спомен или асоциация). Преобладаващата особеност в действията с тези 3 новообразования е, че детето действа с тях, използвайки другите – ходи, подпомагано от родителите, произнася или повтаря името, което е “поискало” от родителите си за предмета, който е обсебил любопитството му. Изразява волята си само в присъствието на родителите, афектът не се задържа дълго, след като те изчезнат от полезрението му (при Фройд обектната обвързаност на афекта и либидозния израз са причина за тази бърза загуба на чувството с изчезването на обекта). Най-важната характеристика на новообразованието от кризата е, че то е социално обвързано и неинтериоризирано (интериоризацията ще се случи по време на стабилния развитиен период). Друга особеност в симптоматологията на този кризисен период е случай с прекомерно задържане на развитието на ниво “автономна детска реч”. В психопатологична перспектива това може да насочва към развитие на аутизъм или шизофренични симптоми през пубертета (психотичното явление, наречено “частен, идеосинкретичен език” с лични, несъответстващи на речника фонетични и смислови връзки и асоциации). Това според Виготски е важен показател за задържане на интелектуалното развитие, което в алтернативните разбирания може да има не само интелектуално-дефицитни причини (напр. ранен регрес от травма при отбиването, депривация и хоспитализиране, неспособност на родителите да разчупят детската егоцентричност с подкрепящи, а не с наказващи или укоряващи ситуации и познание и т.н.).