Децата често се страхуват и родителите често не знаят откъде идва този страх. Що е страх? Как възниква? Детето ли се ражда плахо или родителите му предават своя страх и тревожност? Как родителите могат да  помогнат на детето да се справя с чувството на страх и да не допускат то да бъде парализирано от него?

Съществуват около 20 теории. Списъка оглавяват две.

Според едната страхът – това са пренесени от детството психични травми, които са забравени, но остават в паметта на подсъзнателно равнище. Другата теория застъпва становището, че страхът възниква от конкретно преживяна ситуация.

Интересна е и хипотезата, че страховете ни идват и от някой наш минал живот – например потъналият в морските бездни или загиналият след падане от голяма височина човек след прераждането си се страхува от вода, респективно – от височина.

Исторически погледнато, една от основните емоции наред с радостта, гнева и тъгата – страхът, е емоция на избягване на възприемани, но до голяма степен неосъзнати опасности. Фобиите от своя страна са ирационални фиксации и интензивно избягване на конкретни обекти или ситуации. Страхът е събитие от телесно естество и засяга човешката креативност. Съпътстващи аспекти на страха са физиологичните промени, индуцирани предимно от биохимичния възбудител адреналина. Адреналинът подготвя скелетните мускули за голямото напрежение, което възниква при тичането да се избяга (бягство) или при запазването на себе си и на своята собственост (борба). Ако човек не се ангажира в някаква енергетична физическа активност след възбудата, се появяват физиологични промени като треперене на ръцете и краката, обща слабост и засилена чувствителност към скоростта на дишане и пулса. Пулсът, систоличното кръвно налягане и честотата на дишане се учестяват и засилват от усилието на организма да отклони кръвопотока от областта на храносмилането, главата, шията и лицето към области като мускулатурата, които в момента се нуждаят от него. Ако отклонението от кората е прекалено бързо и внезапно, волевата мозъчна функция се потиска и човек изпада в безсъзнание. Това води до силно намалена скорост на дишане и пулс, което е до голяма степен сходно на позата на замръзване, наблюдавана при животните. Уилям Джеймс и Карл Ланге независимо един от друг достигат до заключението, че преживяваното соматично състояние е емоцията – т.е. ние се страхуваме, защото треперим. След средата на 50-те години когнитивните теоретици оспорват идеята на Джеймс-Ланге като демонстрират, че мислите могат да предизвикат същата физиологична промяна, каквато се наблюдава в истинска ситуация на страх. Объркването и загубата на контрол, които се появяват, когато човек не знае как да избегне заплаха за живота – например когато види, че пътят за бягство е отрязан или при преживяване на неочаквани и необясними промени в позната среда, могат да доведат до чувство на страх. Идеята, че страхът се учи не е нова, но това не намалява нейната популярност. В началото на 20 в. Джон Б.Уотсън прави демонстрации на обуславянето или заучените аспекти на страха, т.е. неутрален или дори преди приятен обект може да предизвика страхова реакция, след като е бил комбиниран с неприятен условен стимул. Въпросите, дали страхът от смъртта е естествен като сила на самосъхранението и възпроизводството или е неестествен и зависи от майчините нагласи, възприеманата сигурност или някаква ирационална идея за значението на всеки индивид в обществото, са предизвиквали спорове от дълго време насам. Може би обаче е по-важно да се повдигне въпросът за полезността, а не за естеството на страха от смъртта. Най-очевидната полза от страха от смъртта е избягването на заплашващи живота ситуации. Онези, които се изправят пред опасни ситуации и се опитват да спасят другите са високо ценени.

През последните десетилетия западните учени търсят активно гена на страха. Неотдавна американски биолози съобщават, че може би са го открили при опити с мишки. Те установили изменения в хромозомите на плашените с електрически ток, ярка светлина и силен шум животинчета. Но все още учените не могат да кажат със сигурност дали този ген е “отговорен” за собствените ни страхове, или е носител на информация за преживяна някога подобна опасност. Така че и до днес въпросът за страха си остава загадка, отбелязва проф. Менсфийлд.

Теорията, че корените на всички страхове са в детството, има много застъпници. Хипнотичните сеанси с възрастни пациенти показват, че някаква конкретна ситуация силно ги е наплашила в детството им. Тази ситуация е забравена, но страхът е останал.

Проф. Менсфийлд разказва случая на 35-годишна жена, която не може да си обясни своите панически страхове за живота на детето си. Когато свекърва й предложела да го изведе навън, тя се съгласявала, но само след минута, изпаднала в паника и обляна в сълзи, хуквала след тях. Когато момченцето тръгнало на училище, тя започнала да стои пред вратите на училището. Историята се повторила и с второто дете. Жената се отказала от работа, нямала нито миг спокойствие и животът й преминавал изцяло в страх. На психотерапевтичните сеанси в съзнанието й изплувала следната карти на: като съвсем невръстно дете нея грубо я изтръгват от обятията на майка й и я отнасят на някакво непознато място. Изплашеното и разплакано момиченце остава само с детегледачка.

Всяко второ дете в една или друга възраст изпитва страх, сочат статистическите изследвания. Най-често обаче фобии развиват децата между две и девет години. В тази възраст децата вече знаят и виждат много неща, но и не всичко разбират. Необузданата детска фантазия все още не може да отделя нереалното от истинските представи за света. Страховете, както и другите емоционални разстройства в тази възраст, по-скоро говорят за някакви преувеличени норми в процеса на развитието, отколкото за нещо ненормално. Например детето на седем месеца обикновено се бои от непознати възрастни. Реалното или въображаемо отсъствие на майката предизвиква страх у всички нормално развиващи се деца в предучилищна възраст без изключение.

Фантазии

Диапазонът на детските страхове е ограничен само от фантазията на децата, а тя, както можем да си представим, няма граници. Всеки страх е индивидуален и психолозите, които се занимават с това, обръщат внимание не толкова на съдържанието, колкото на причината и количеството и тежестта на тези страхове. Практически всеки предмет или събитие от външния свят могат да се превърнат за детето в нещо плашещо.

Тъмнина

Много често децата се страхуват от тъмнината. Този страх е предизвикан от предците ни, според които през нощта излизали на лов най-опасните и непознати зверове. В тъмнина живеят и всевъзможните духове, демони, вампири и прочие нечисти сили, за които сме чували толкова приказки и предания, а има и доста филмирани истории. Често децата в предучилищна възраст се боят от животни. Насекоми, паяци, червеи… Те плашат децата само ако от тях се бои и някой от значимите за детето възрастни.

Посред нощ детето започва да плаче и да вика, като че ли е в паника, по средата на някой сън. Понякога детето изплашено вика някой възрастен. Най-напред не отговаря на повикването, не реагира когато го заговорят, и не се успокоява. Накрая детето приема помощта на възрастния, успокоява се и заспива наново. На следващата сутрин не си спомня нищо.

Тези пристъпи от страх се явяват при повърхностен сън тогава, когато се сънува. Като причина се приемат общи и специфични натоварвания в живота на детето, когато е във възрастовата граница 3-9 год. Причините могат да бъдат много:

1.Проблемите през които преминават децата при постъпването си в детска градина не са маловажни. Те попадат в една непозната среда, в която съществуват режим и правила, които трябва да бъдат спазвани. За всички деца раздялата с родителите представлява една много голяма травма и адаптацията е сложен процес. Важно е да се знае от възрастните, че децата от предучилищна възраст нямат ясно изградена представа за време. Раздялата с мама е тук и сега и успокоителните думи “Аз ще те взема точно в пет” в никакъв случай не успокояват детето, защото то не е наясно кога е “точно в пет”; дневният режим на детето също се изменя, събуждането сутрин е стрес, който влияе върху поведението на детето през целият ден. Една майка споделя: “През седмицата е много трудно да събудя моето момиченце, често ми се случва дори да тичаме до градината, а аз закъснявам за работа. Събота и неделя обаче детето се събужда точно десет минути по-късно от времето когато ставаме през седмицата”  това означава, че биологичният часовник на детето изисква още десет минути сън повече. Всичките тези факти рефлектират върху крехката детска психика и ние трябва да очакваме едно пренасочване на проблемите през нощта.

2.Кошмарите и страхът от “измислени плашила” като Баба Яга, Торбалан, Кумчо Вълчо и Баба Меца, са нещо типично за определени етапи от живота на детето. През тази възраст детето преминава един период на емоционално развитие. Тези страхове съществуват и се развиват само в съзнанието на детето. Много рядко обаче децата сами си измислят “плашила”. Обърнете внимание на възрастните, с които детето прекарва деня и ако те си служат с “плашила”, заявете много ясно вашата позиция по въпроса.

3.Много често през нощта детето реагира на стрес, който е изживян през деня. Случва се децата да са свидетели на семейни скандали или насилие, самите те да са жертва на насилие. В повечето случаи свадите протичат през късните часове. Твърде вероятно е детето да свързва настъпването на нощта с неприятни спомени.

4.Страхът от тъмното или чудовища скрити под леглото, е типичен за децата в предучилищна възраст. Причината може да е някой филм на ужасите /не винаги можем да контролираме какво гледат децата/, но може поводът да е далеч по-сериозен /може би някой роднина е починал наскоро и детето се страхува от призраци/.

5.Честите кошмари, особено тези които се повтарят в продължение на няколко седмици, са признак за скрито страдание или емоционално смущение.

Няма нищо лошо да се поддадете на обещанията на детето да спи на друго легло, но само за една нощ. Повечето деца още на следващата нощ са забравили страшните кошмари.

6.Силно изявен нощен страх може да предизвикат природни явления – гръмотевици, светкавици, силна буря. По време на буря очаквайте симптоми на страх при дете, което вече е показало, че е по-чувствително и се опитайте да предотвратите силният стрес, като стоите близо до детето. Когато се събуди и ви види близо до креватчето ще е много по-спокойно.

7.По-необичаен и по-рядко срещан е нощният сомнамбулизъм. Пристъпите от сомнамбулизъм се наричат и състояния на замъгленост. Те не се ограничават само в детската възраст, а могат да се появят през всяко време на живота. Подобни състояния се явяват при определени форми на епилептични пристъпи. Типичните сомнамбули обаче не са епилептици. Сомнамбулите не винаги ходят, а по стръмни била и парапети на тераси не ходят изобщо. Все пак те действително стават от леглото по време на сън, като това е през фазата на дълбокият сън, сядат на края на леглото, мърморят си нещо, почесват се, търсят нещо, премлясват. Една част от засегнатите действително стават, изпълняват рутинни действия, например отиване до тоалетна. До злополуки се стига изключително рядко. По правило децата не изглеждат уплашени, а по-скоро емоционално незасегнати или ядосани. С кротка настойчивост трябва да бъдат заведени обратно в леглото без да се събудят. Сомнамбулите нямат спомен за станалото.

8.Голям проблем е нощното напикаване. Нощното напикаване се превръща в медицински проблем, когато детето е най-малко 5 годишно и се напикава два пъти в месеца или повече.

Осемдесет процента от децата с подобен проблем никога не са успели да постигнат шест месечен “сух” период на пълен контрол върху уринирането си .

Около три процента от тези деца продължават да се подмокрят и като възрастни.

Децата които се подмокрят и през деня, в будно състояние, преодоляват този проблем далеч по-бавно.

Децата винаги се страхуват от нещо. Ние, възрастните, сме наясно, че всичките тези страхове са измислени никакъв Торбалан или друга вещица не се крие зад завесите, никаква Баба Яга не дебне под леглото и никакъв великан няма да влезе през стената. Но изкарани извън нерви от малкия непослушко, родителите нерядко си позволяват да плашат детето си с тях. А това се отразява пагубно върху детската психика, предупреждава психотерапевтът. Освен това, ако не родителите, то все ще се намери някой друг – баба, съседка или връстник, да наплаши детето с всевъзможни чудовища. А родителите нямат нито време, нито търпение по хиляда пъти да му обясняват, че това са “бабини деветини”. Или пък – в името на спартанското възпитание или просто без да се замислят, те изгасят през нощта осветлението в стаята на малкия човек, карат го насила да влезе в морето или реката и ако не иска, го заплашват с какво ли не…

Много родители не знаят, че децата често изпадат в истерия дори при такива “невинни ” закани от страна на майката: “Не те обичам повече. Махай се, не си вече мое дете!”. Те се страхуват да стоят наказани в тъмния и самотен ъгъл на стаята или да останат заключени в празното жилище, подчертава проф. Менсфийлд.

Но възрастните нерядко не желаят да разберат детските страхове и правят всичко, за да предизвикат истеричен плач, породен от вътрешните страхове.

Суровата система на възпитание не “калява” детето, както мнозина си мислят. Напротив, загнездилият се в него страх като магнит привлича към себе си нови и нови страхове, една негативна реакция се наслоява върху друга. По-късно страхът започва да разрушава личността, човекът расте затворен в себе си, неуравновесен, трудно се оправя в заобикалящата го действителност. Докато у хора, израснали в любящи семейства, рядко се развиват фобии.

Философията на психолога Фроид е основана на тезата, че повечето страхове на децата идват от възпитанието на родителите или са продиктувани от преживяванията им през първите три години от живота им. Мъчителния опит, придобит през първите години на детството е често пъти подтиснат и се проявява през останалите етапи на развитието на човека. Това е установено и в последните изследвания по психология на страха. Страховете са насъбрани от ранното детство. Всъщност, някои от тях, дори и действия на предпазно поведение са специфични случаи, с изключение разбира се на нелогичните фобии. Когато дете преживее нещо неприятно за него, продиктувано от определен стимул, то има тенденция да развива страх към същия този стимул. Когато стимулът е наистина болезнен (например, остър предмет като нож) детето ще се опита да избегне този обект или ситуация, като изгради самозащита. В такива ситуации, страхът помага на детето да се справя.

Що се отнася до бебетата, някои психолози все още спорят дали неволни рефлекси трябва да се възприемат като продукт на страх. Два от тези “несъзнателни” рефлекса са: (1) стряскане (когато детето внезапно се стресне от непознат звук или допир или при усещане за падане) и (2) рязко отдръпване (когато детето се отдръпва от болка или неволно от физически болезнен стимул, какъвто е допир с топъл предмет).

С течение на времето, страховете на детето намаляват, продиктувано от житейския му опит. Въпреки, че някои от тях са оправдани (както ухапването от кучета или други свирепи животни), то повечето са продиктувани от фантазията ни (като например страха от призраци и чудовища). Тези страхове се появяват често в сънищата на децата. И ето защо повечето от тях се страхуват от тъмното, както и да остават сами в стаята си и им  въздействат преди лягане. Това се случва обикновено вечер след филм на ужасите. Тяхното въображение достига такива размери, че те дори могат да повярват, в действителното съществуване на това което са видели преди малко.

От всичко казано до тук може да се направи следното обобщение на причините, които пораждат детските страхове:

- Първата и най-разбираема причина за детските страхове е конкретен случай или събитие, което реално се е случило на хлапето. Може да го е изплашило куче, да е заседнало в асансьора, да е срещналo на улицата някой, който е бил страшен за него. Такива страхове лесно се поддават на корекция и ако неприятните събития не се повтарят, то често сами отшумяват. Но трябва да отбележим още, че не у всяко дете, ухапано от куче или заседнало в асансьор, се появяват устойчиви и забележими страхове.

- Оттук преминаваме и към втората причина за фобиите на децата. Появата и укрепването на страховете се проявяват в тревожност, мнителност, песимизъм, неувереност в себе си, прекалена зависимост от други хора – родители, възпитатели, учители, физическа и психическа незрялост. Всичко това е фон или почва, на която възникналите в екстремни ситуации страхове се развиват и процъфтяват. Изброените черти на характера се появяват най-често заради възрастните. Често причината е в “застрашителното” възпитание от сорта: “Заспивай, защото иначе ще те изяде Баба Яга!” Много по-добре е да обясните на малчугана защо трябва да направи това или онова, а ако не ви послуша, да му кажете, че сте недоволни от него. Така няма да го лъжете, а детето ще разбере, че е разсърдило най-значимия за него човек.

- Наличие на тревожност в родителите, главно в майката по отношение на детето са третата причина за страховете на децата. Прекалено голямо предпазване от несъществуващи опасности и изолация от общуване с връстници. Стремеж да се прави всичко за детето. Потребност постоянно да се дават безбройни съвети и команди   са третата причина за страховете на децата. Много често вашето дете се бои не заради себе си, а заради страховете на родителите си. Особено често такава ситуация има в семейства, където майката или бабата са много притеснителни. Това увеличава стократно тревожността на децата, особено ако те са единствени, късно родени или не особено здрави. За тези родители светът е опасност и те забраняват прекалено много неща на децата си.

-  По –голямо количество забрани от страна на родителя към детето от същия пол или предоставяне изцяло на свобода на детето от противоположния пол.

-  Конфликт между родителите.

- Психически травми изострящи възрастовата чувствителност към един или друг страх.

- Наличието на друго, по-сериозно разстройство е причина за развитие на страховете при децата. Така например, ако наред с фобиите се появяват и агресивност, нарушение на съня, затормозеност, тикове или заекване, възможно е то да има невроза. Тя трябва да се диагностицира и лекува от специалисти лекари. Ако страховете на децата са необикновени по своето съдържание и по начина си на проявление, ако детето чува заплашителен глас или вижда нещо, което не виждат другите, то това е повод за сериозно безпокойство и за незабавно посещение при психолог.